Том Клэнси - Мечката и драконът

— За този проблем се говори от години… — Грегъри отпи от кафето. — Радарната система на „Егида“ може да се справи с проблема. Вероятно ще има някакъв дребен софтуерен проблем, но няма да бъде труден за разрешаване, защото ще има предупреждението за предстояща атака от другите налични средства, а и радарът за ранно предупреждение на системата има обсег около хиляда километра. Можеш да прибегнеш до най-различни неща, като например да насочиш срещу ракетата радиовълна с честота от седем милиона вата под ъгъл половин градус. Това ще изгори всичките й електронни компоненти на височина между седем и осем хиляди метра. От цялата работа ще започнат да ти се раждат двуглави деца и ще трябва да си купиш нов ръчен часовник.

Така — продължи той с поглед, зареян накъде в пространството. — При начина, по който сега работи големият радар на системата за ранно предупреждение, той ще ти покаже приблизително мястото, където се намира твоят обект за прехващане, за да можеш да насочиш всичките си ракети земя-въздух право срещу него. Затова ракетите от системата „Егида“ имат такъв голям радиус на действие. Те летят на автопилот и маневрират само в последните няколко секунди от полета. За тази работа на корабите има насочващи радари, а и търсещото устройство в бойната глава на ракетата се ориентира по излъчваната радиочестотна енергия на обекта. За самолетите това е система убиец, защото няма да разбереш, че си в обсега на излъчване до последните две секунди преди сблъсъка, а за такова кратко време не можеш да отклониш ракетата.

Обаче една междуконтинентална балистична ракета се движи с далеч по-голяма скорост, около 11 пъти по-бързо от звука. Това означава, че във всичките си измерения, особено в дълбочина, твоят прозорец за прицел е много стеснен. А и говорим за обект с много твърдо покритие. При междуконтиненталните балистични ракети то е наистина много твърдо, не е като на обикновените ракети носители, при които е меко като хартия. Ще трябва да проверя дали бойната глава на ракетите земя-въздух може да го пробие. — Погледът му се проясни и той отново погледна Бретано в очите. — Добре, кога започваме.

— Комодор Матюс — прогърмя гласът на Гръмотевицата по вътрешната уредба, — д-р Грегъри е готов да поговори с хората от „Егида“. — Дръж ме в течение, Ал — каза накрая Бретано.

— Непременно.

Преподобният доктор Хошая Джексън сложи най-хубавата си роба от черна коприна — подарък от жените от паството. Трите ленти на ръкавите показваха академичния му ранг. Беше в кабинета на Джери Патерсън, който беше много хубав. Зад бялата дървена врата бяха неговите енориаши — всички добре облечени и доста заможни бели хора, някои от които може би не се чувстваха съвсем удобно при перспективата да им проповядва черен пастор. В края на краищата Исус е бил бял (или евреин, което беше почти същото нещо). Обаче сега положението беше малко по-различно, защото в този ден се бяха събрали да почетат паметта на един човек, когото само Джери Патерсън познаваше — китайски баптист на име Ю Фаан, когото техният пастор наричаше Скип и на чието паство те щедро бяха помагали през годините. Така че за да почетат паметта на един жълт пастор, трябваше да чуят проповедта на един чернокож, а техният пастор пък щеше да чете пасажи от Евангелието в негърска църква. „Това е хубав жест от страна на Джери“, помисли си Хошая Джексън, надявайки се да няма неприятности по този повод с енориашите си. „Оттатък сигурно ще има някои хора, на които фанатизмът няма да им личи под невъзмутимия вид, но душите им ще се измъчват от случващото се“, каза си преподобният Джексън.

Онези времена бяха отминали. Той си ги спомняше по-добре от белите граждани на щата Мисисипи, защото беше от хората, които бяха излезли да протестират по улиците. На няколко пъти бяха го арестували по време на събитията с конференцията на християнското духовенство от южните щати, защото беше агитирал хора от паството си да гласуват. Тогава това беше сериозен проблем за хората с червените вратове. Да се качиш в обществен автобус не беше кой знае какво нарушение на правилата, но гласуването означаваше власт, истинска гражданска власт и възможност да избереш хора, които да създадат закони, еднакви както за черните, така и за белите, а това никак не се харесваше на онези с червените вратове. Обаче времената се бяха променили и сега те приемаха неизбежното, след като нямаше как. Бяха се научили да се примиряват с него, а също и да гласуват за републиканците вместо за демократите. За Хошая Джексън забавното беше, че собственият му син Робърт беше дори повече консерватор от тези добре облечени червени вратове, а той беше стигнал твърде далеч за син на черен проповедник от щата Мисисипи. Време беше. Патерсън, както и Джексън, имаше голямо огледало, окачено на вътрешната страна на вратата, в което да се погледне на излизане. Да, беше готов. Видът му беше тържествен и внушителен, както трябваше да изглежда човек, който говореше с гласа на Бога.