— Вие вероятно не знаете, че когато бях посветен в свещенически сан, изкарах три години във военноморския флот на САЩ и служих като капелан в морската пехота. Числях се към втора дивизия на морската пехота в Кемп Леджун, Северна Каролина. Когато бях там, се запознах с хора, които наричаме герои, и много морски пехотинци спадат към тази категория. Бях там при една ужасна хеликоптерна катастрофа сред умрели и умиращи. За мен беше много голяма чест да изповядам умиращите млади морски пехотинци, защото знаех, че им предстои да видят Бога. Спомням си един сержант, който се беше оженил само преди месец. Умирайки, той се молеше на Бога за съпругата си. Беше ветеран от Виетнам и имаше много бойни отличия. Беше корав мъж — каза Патерсън на чернокожите енориаши. — Но най-мъжката постъпка на този морски пехотинец беше, че когато разбра, че умира, той не се помоли за себе си, а за младата си жена Господ да се погрижи за нея. Умря като християнин и напусна този свят, за да застане горд пред своя Бог като човек, изпълнил по най-добрия начин мисията си.
Така постъпиха Скип и Ренато. Те жертваха живота си, за да спасят едно бебе. Бог ги беше изпратил, беше им дал заповеди. Те ги бяха чули и ги изпълниха без колебание, без да се замислят, със съзнанието, че постъпват правилно.
И сега там, на 10 000 км оттук, има един нов живот, едно бебе, което в момента вероятно спи. То никога няма да разбере за перипетиите преди раждането му, но с такива родители ще научи словото божие. Това стана възможно благодарение на тримата божии мъже, които отидоха в онази болница и двама от тях загинаха, за да изпълнят божията заповед.
Скип беше баптист, а Ренато католик.
Скип беше с жълта кожа, а аз съм бял. Вие сте черни.
Но Исус не се интересува от тези неща. Всички чухме словата му. Всички го приехме като нашия спасител. Така направиха и Скип, и Ренато. Тези двама смели мъже жертваха живота си за правото. Последните думи на католика бяха да попита дали бебето е добре. Когато другият католик, германският свещеник, каза „Да“, Ренато отвърна: „Бене“. Това е на италиански. Означава „Добре“. Той умря, знаейки, че е постъпил правилно. А това не е никак зле, нали така?
— Точно така — отвърнаха три гласа едновременно.
— Можем много да се поучим от техния пример — каза Хошая Джексън пред събралите се богомолци. — Преди всичко трябва да се поучим, че божието слово е еднакво за всички нас. Аз съм черен, вие сте бели. Скип беше китаец. По това ние се различаваме, но словата божии са едни и същи. Това е най-важното, което трябва да научим. Именно това трябва винаги да пазим в сърцата си през цялото време, докато сме живи. Исус е спасител на всички нас, само ако го приемаме, само ако е в сърцата ни, само ако се вслушваме, когато Той ни говори. Това е първата поука, която трябва да извлечем от смъртта на двамата смели мъже.
Втората поука е, че там Сатаната е все още жив и докато ние слушаме думите Господни, там има хора, които предпочитат да се вслушват в думите на Луцифер. Трябва да сме наясно какви хора са те.
Преди четиридесет години някои от тях бяха между нас. Аз си спомням това време, вероятно и вие си го спомняте. Но ние преодоляхме всичко това и то стана възможно благодарение на факта, че всички се вслушахме в божиите думи. Всички си спомнихме, че Бог е милосърден, че нашият Бог е Бог на справедливостта. Ако помним това, ще помним и много други неща. Бог не съди за нас по това, срещу което сме, а по това, за което сме.
Ние обаче не можем да държим на справедливостта, ако не сме против неправдата. Трябва да помним Скип и Ренато. Трябва да помним господин и госпожа Ян и всички хора в Китай като тях, на които им се отказва възможността да слушат словото божие. Синовете на Луцифер се страхуват от божието слово. Те се страхуват и от нас. Синовете на Сатаната се страхуват от волята божия, защото Бог е любов и вярата в Бога ще допринесе за тяхното унищожение. Те могат да мразят Бога, могат да мразят словата му, но те се страхуват, страхуват се от последиците, които могат да имат техните действия. Страхуват се от проклятието, което ги очаква. Могат да отричат Бога, но неговата справедливост им е известна и знаят, че всяка човешка душа се стреми да опознае Бога.
Затова те се страхуваха от преподобния Ю Фаан. Затова се страхуваха и от кардинал Ди Мило. Затова се страхуват и от нас, от мен и от вас, добри хора. Тези синове на Сатаната се страхуват от нас, защото знаят, че техните слова и техните лъжовни вярвания не могат да устоят на божието слово, както една каравана не може да устои пред пролетния ураган. Знаят също, че всички хора още с раждането си са чули божиите слова. Затова се страхуват от нас.
Читать дальше