Том Клэнси - Мечката и драконът

Джак се наведе над бюрото и натисна мигащия бутон.

— Да, Скот.

— Получих материала. Не съм изненадан, освен това трябва да имаш предвид, че хората говорят по един начин в кабинета и по друг навън.

— Добре, че ми напомни, Скот. Ако те говорят, че имат намерение да изпратят на екскурзия с влак до Аушвиц няколко хиляди евреи, и това ли ще е смешно?

— Джак, не забравяй, че съм евреин.

Райън тежко въздъхна и натисна друг бутон.

— Добре, Скот. Включих те на говорител. Казвай каквото ще казваш — нареди президентът.

— Тези копелета просто така си разговарят. Да, те са арогантни, но това вече ни е известно. Джак, ако другите страни знаеха как говорим помежду си в Белия дом, щяхме да имаме много по-малко съюзници и доста повече войни. Понякога разузнавателните сведения са прекалено добри.

Адлер наистина е добър държавен секретар, помисли си Райън. Работата му беше да търси прости и сигурни решения на проблемите и той правеше всичко, което беше по силите му.

— Добре. Някакви предложения?

— Ще накарам Карл Хитч да им връчи нота. Ще настояваме да се извинят за кашата, която забъркаха.

— Ами ако ни кажат да си я заврем отзад?

— Тогава ще върнем Рътлидж, ще извикаме Хитч за консултации и ще ги оставим малко да поразмислят.

— Относно нотата, Скот.

— Да, господин президент.

— Напишете я на азбестова хартия и я подпишете с кръв — каза рязко Джак.

— Да, сър — отвърна държавният секретар и затвори телефона.

В Москва вече беше много по-късно, когато Павел Ефремов и Олег Провалов влязоха в кабинета на Сергей Головко.

— Съжалявам, че не можах да ви приема по-рано — извини се председателят на СВР на гостите си. — Бяхме заети с някои проблеми… с китайците и стрелбата в Пекин. — Той гледаше на случилото се като всеки друг човек по света.

— Тогава проблемите ви с китайците ще се увеличат с още един, другарю председател.

— Така ли?

Ефремов му подаде дешифровката. Головко я взе и благодари на човека с присъщата си любезност. След това седна в креслото и се зачете. След пет секунди очите му се разшириха.

— Това не е възможно — прошепна той.

— Може би е така, но трудно ще се обясни по друг начин.

— Аз съм бил обектът?

— Така излиза — отвърна Провалов.

— Но защо?

— Това не можем да кажем — отвърна Ефремов, — вероятно никой в Москва не би могъл да знае. Ако заповедта е била дадена чрез китайския разузнавач, тя е дошла от Пекин и човекът, който я е предал, вероятно не знае какви са мотивите за нея. Още повече, че цялата операция е малко трудна за доказване. Ние дори не можем да докажем, че този човек е разузнавач, а не някакъв помощник или стрингер, както казват американците. Всъщност техният човек беше идентифициран за нас от един американец — завърши офицерът от ФСС.

Головко повдигна вежди.

— Как, по дяволите, е станало това?

Провалов обясни.

— Един китайски разузнавач в Москва едва ли би се притеснил от присъствието на някакъв американец, докато руският гражданин за него е потенциален човек на контраразузнаването. Мишка беше там и предложи да помогне, а аз му разреших. Но това ме изправи пред този въпрос.

— И какво обясни на американеца? — попита Головко.

— Да, другарю председател, той знае доста за разследването на убийството, защото аз му се доверих и той ми даде някои полезни съвети. Американецът е добър полицейски следовател и не е глупак. Когато ме пита как върви разследването на случая, какво да му отговоря?

Първоначалният отговор на Головко щеше да бъде съвсем очевиден и машинален. „Няма да отговаряш нищо.“ Но той се въздържа. Ако Провалов не кажеше нищо, тогава американецът трябва да е пълен глупак, за да не види, че го лъжем. А както той каза, американецът не е глупак. От друга страна, имаше ли полза Головко или пък Русия от това Америка да знае, че животът му е в опасност? Отговорът на този въпрос беше труден. Докато размишляваше по него, той реши да повика бодигарда си и позвъни на секретаря.

— Да, другарю председател — каза майор Шелепин, отваряйки вратата.

— Ето ти още едно нещо, за което да се безпокоиш, Анатолий Иванич — каза му Головко.

Още при първото изречение лицето на Шелепин пребледня.

В Америка всичко започна от профсъюзите. Тези работнически обединения, които вече нямаха същата мощ от предишните десетилетия, бяха най-консервативните организации в Америка по простата причина, че загубата на власт ги караше да пазят ревностно тази, която им беше останала. Поради това те се противопоставяха и на най-дребните неща, които можеха да заплашат техните членове.