Том Клэнси - Мечката и драконът

Добре! — извика преподобният Хошая Джексън. — Тогава нека да им дадем още една причина да се страхуват от нас! Нека вярващите в Бога да им покажат силата и убеждението на своята вяра!

— Ние обаче можем да бъдем сигурни, че Бог е бил там със Скип и с кардинал Ди Мило. Бог е насочвал техните смели ръце и чрез тях е спасил това невинно малко дете — казваше Патерсън на черните богомолци. — И Бог прие в прегръдката си двамата мъже, които беше изпратил там да свършат негово дело, а сега нашият приятел Скип и кардинал Ди Мило стоят гордо пред Бога като верни и добри служители на неговото слово.

Приятели! Те свършиха своята работа. В този ден те изпълниха божиите нареждания, спасиха живота на едно невинно дете, показаха на целия свят какво означава силата на вярата.

А какво ще кажем за нашата мисия? — попита Патерсън.

— Вярващите не трябва да поощряват Сатаната — казваше Хошая Джексън на богомолците. Той беше така приковал вниманието им, както лорд Лоурънс Оливие в най-добрите си дни. И защо не? Това не бяха Шекспирови думи, а думи на божи служител. — Когато Исус надникне в сърцата ни, ще види ли в тях хора, които подкрепят синовете на Луцифер? Ще види ли Исус хора, които дават парите си, за да подкрепят безбожните убийци на невинните? Ще види ли Исус хора, които дават парите си на новия Хитлер?

— Не-е-е! — чу се в отговор един женски глас. — Не-е-е!

— Кое е това, зад което ние, божиите хора, вярващите заставаме? Когато синовете на Луцифер убиват вярващите, вие на чия страна сте? Ще застанете ли на страната на справедливостта? Ще защитите ли вярата си? Ще подкрепите ли божиите мъченици? Ще застанете ли на страната на Исус? — попита Джексън белите богомолци.

Те му отговориха в един глас:

— Да-а-а!

— Боже господи! — каза Райън. Беше отишъл в кабинета на вицепрезидента, за да гледа предаването по телевизията.

— Нали ти казах, че баща ми е много добър в тези неща. Израснал съм с тях и още си го спомням, когато се изправеше за молитва пред масата, на която се хранехме — каза Роби Джексън, питайки се дали тази вечер ще си позволи едно питие. — Патерсън сигурно също се справя добре. Баща ми казва, че той е много способен, но татко е най-добрият.

— Той мислил ли е някога да става йезуит? — попита Джак с усмивка.

— Баща ми е проповедник, но не е абсолютен светец. Целомъдрието би било нещо прекалено за него — отвърна Роби.

След това картината се смени с международното летище „Леонардо да Винчи“ край Рим, където „Боинг“ 747 на „Алиталия“ току-що беше кацнал и в момента се отправяше към изходите. Под него се виждаше един камион, а до камиона няколко коли на Ватикана. Вече бяха съобщили, че официалното погребение на кардинал Ренато ди Мило ще се състои в базиликата „Свети Петър“ и Си Ен Ен ще го предава пряко, заедно със „Скай нюз“, „Фокс“ и всички други големи телевизионни компании.

В Мисисипи Хошая Джексън слезе бавно от амвона, когато свърши и последния псалм. Той се отправи с достойнство към изхода, приемайки поздравленията на богомолците.

Това му отне повече време, отколкото беше очаквал. Всеки от тях искаше да му стисне ръката и да му благодари за посещението. Изявата на гостоприемство надмина и най-оптимистичните му очаквания. Нямаше съмнение, че тя беше искрена. Някои настояваха да си поговорят малко с него, но бяха избутвани от напиращата тълпа по стълбите чак до паркинга. Хошая преброи шест покани за вечеря и десет запитвания за неговата църква, както и за това дали се нуждае от нещо. Накрая остана само един мъж на около 70 години, с побеляла коса и с нос на пияница. Приличаше на човек, който бе стигнал до помощник-майстор в дъскорезница.

— Здравейте — каза любезно Джексън.

— Пасторе — отвърна мъжът, като явно се чувстваше неудобно, но очевидно искаше да каже още нещо.

Хошая често беше забелязвал хора в подобно състояние.

— Мога ли да ви помогна с нещо, сър?

— Пасторе… Преди години… — гласът му заглъхна отново. — Пасторе — започна пак той, — отче, аз съгреших.

— Всички грешим, приятелю. Бог го знае. Затова той изпрати сина си да дойде сред нас и да опрости греховете ни. — Пасторът сложи ръка върху рамото на човека, за да го успокои.

— Аз бях в ку-клукс-клан, пасторе. Върших грешни неща… Аз… вредях на негрите, защото ги мразех, и аз…

— Как е името ви? — попита любезно Хошая.

— Чарли Пикет — отвърна мъжът.

Тогава Хошая се сети. Той помнеше имена. Чарлз Уърлтингтън Пикет беше Велик магьосник на местния клон на ку-клукс-клан. Никога не беше осъден за някакво голямо престъпление, но навремето името му честно се споменаваше.