Том Клэнси - Мечката и драконът

— Тук казва изключи камера!

— Но аз не мога да го прочета, а и хората от моята компания не могат — отвърна Уайз, като се стараеше гласът му да звучи колкото може по-убедително.

Жун видя, че камерата и микрофонът са насочени право към него и разбра, че беше загазил, и то много. Но разбираше, че трябва да продължи играта.

— Тук казва изключи камера веднага! — посочи с пръст изписаните йероглифи на листа един по един.

— Е, добре, предполагам, че ми казвате истината. — Уайз се изправи и се обърна към камерата. — Както току-що видяхте, получихме заповед от местната полиция да прекратим предаването. Разказано накратко, съпругата на преподобния Ю Фаан и членовете на неговото паство дойдоха днес тук, за да помолят за своя починал пастор. Оказа се, че тялото на преподобния Ю е било кремирано и прахът му разпръснат. Полицията не разреши на вдовицата му Ю Чън да влезе в дома си заради неразрешена „политическа“ дейност, но според мен става дума за религиозните й убеждения. Както сами видяхте, полицаите нападнаха и пребиха с палки членовете на паството й. Сега гонят и нас. Атланта, тук е Бари Уайз, предаващ пряко от Пекин.

Пет секунди по-късно Никълс свали камерата от рамото си и отиде да я прибере в микробуса. Уайз погледна към полицая и любезно му се усмихна, като същевременно си мислеше. „Сега можеш да си завреш тази заповед в кльощавия задник, тиквеник такъв!“ Беше си свършил работата и беше показал случилото се. Останалото беше в ръцете на света.

Си Ен Ен предаваше новини 24 часа в денонощието до сателитните чинии на целия свят, затова репортажът от Пекин беше видян не само от американските служби за разузнаване, но и от счетоводители, домакини и страдащи от безсъние. Голям брой от хората, числящи се към последната група, имаха персонални компютри и много от тях знаеха адреса на електронната поща на Белия дом. Тя за кратко време замени телеграмите като по-подходящо средство да кажеш на правителството на Съединените щати какво мислиш, а то се вслушваше в такива неща, най-малко прочиташе писмата, преброяваше ги и ги категоризираше. Последното се правеше в приземния етаж на старата административна сграда, чудовищната постройка във викториански стил непосредствено до Западното крило на Белия дом. Хората, които работеха в тази специална служба, докладваха директно на Арнолд ван Дам. Това беше една безупречна и добре организирана машина за измерване на настроенията на американското обществено мнение, защото имаше електронен достъп до всички организации в страната, а и по света, занимаващи се със социологически проучвания. Тя пестеше пари на Белия дом с това, че не отделяше средства за собствени анкети, което беше от полза, защото Белият дом нямаше собствена служба за политически анализи, за голямо съжаление на началника на кабинета. Затова той лично оглавяваше тази дейност, и то до голяма степен безвъзмездно. Арни не възразяваше. За него политиката беше нещо толкова естествено, колкото и въздухът. Той отдавна беше решил да служи вярно на президента, още повече, че в много случаи това му помагаше да се предпази от собствената си политическа наивност, която в някои случаи беше изумителна.

Не беше необходимо да си политически гений, за да разбереш данните, които започнаха да пристигат веднага след полунощ. Доста от електронните писма бяха с имената на изпращачите, а не само с електронните им адреси. В много от тях се НАСТОЯВАШЕ за действие. По-късно през деня Арни щеше да отбележи, че не е знаел за наличието на такава масова компютърна грамотност сред баптистите и самата мисъл за това го накара да изпитва угризения.

В същата сграда службата за комуникации на Белия дом прилежно направи висококачествен запис на репортажа и го изпрати в Овалния кабинет. В други части по света репортажът на Си Ен Ен от Пекин пристигна по време на закуска, което накара много хора да оставят веднага чашите си с кафе (или с чай), преди да изскърцат със зъби от яд. Това стана повод американските посолства по света да изпратят телеграми, в които информираха Държавния департамент за отрицателната реакция по повод предаденото от Си Ен Ен и за демонстрации пред вратите на китайските дипломатически представителства, някои от които бяха доста бурни. Тази информация бързо стигна до службата за охрана на дипломатическия корпус при Държавния департамент, която се грижеше за сигурността на чуждите дипломати и техните мисии. Оттам бяха отправени предупреждения до местната полиция да увеличи полицейското присъствие около сградите на дипломатическите представителства на КНР в Америка и да вземе мерки за бързо изпращане на подкрепления, ако подобни проблеми възникнат и във Вашингтон.