Том Клэнси - Мечката и драконът

— Какво е това? — попита той на китайски. Отдръпна се, когато видя, че телевизионната камера и микрофонът участваха в разговора. „Какво е това?“, попита той с поглед американците.

— Искам да си вляза вкъщи, но той не ме пуска — отвърна Ю Чън и посочи към сержанта. — Защо да не мога да вляза у дома?

— Извинете — намеси се Уайз, — аз съм Бари Уайз. Работя за Си Ен Ен. Говорите ли английски, сър? — попита той ченгето.

— Да.

— И вие сте?

— Аз съм лейтенант Жун.

„Трудно би могъл да избере по-подходящо име за момента“, помисли си Уайз, без да знае, че това означава „оръжие“.

— Лейтенант Жун, аз съм Бари Уайз от Си Ен Ен. Знаете ли каква е причината за вашите заповеди?

— В тази къща се е водила политическа дейност и затова е затворена от градските власти.

— Политическа дейност? Но това е частно жилище.

— Тук се е водела политическа дейност — повтори Жун. — Неразрешена политическа дейност — добави той.

— Разбирам. Благодаря ви, лейтенант. — Уайз се отдръпна и започна да говори пред камерата, а г-жа Ю отиде при своите съграждани. Камерата се насочи към един от тях, едър мъж с решителен израз на лицето. Той се обърна към останалите от паството и каза нещо на висок глас. Те веднага отвориха библиите си. Едрият мъж също разтвори своята и започна да чете от един пасаж. Четеше на висок глас, а останалите повтаряха след него.

Уайз преброи трийсет и четири души, по равно жени и мъже. Всички бяха свели глави над библиите. В този момент видя лицето на лейтенант Жун. Отначало то изразяваше любопитство, после разбиране за това, което става, и накрая гняв. „Политическата дейност“, заради която къщата беше затворена и в нея не се допускаше никой, беше всъщност религиозна, а това, че местните власти я смятаха за политическа, беше още едно предизвикателство срещу представата на Бари Уайз за добро и зло. Той за миг си помисли, че средствата за информация бяха забравили какво означава комунизъм. Но сега същността му се видя ясно. Лицето на тиранина никога не изглеждаше хубаво. След малко щеше да стане още по-грозно.

Вен Цзон отслужваше импровизирана литургия, като използваше за това Библията, но четеше на китайски, а хората от Си Ен Ен не разбираха езика. Трийсетината души отгръщаха страниците на библиите си, когато той го правеше, и повтаряха след него думите много старателно, както го правят баптистите. Уайз си каза, че този едър мъжага се превръщаше в новия духовен водач на паството пред очите му. Беше съвсем искрен, а това беше най-важното качество за един проповедник.

Ю Чън се приближи до него и той сложи ръка на рамото й, което не беше характерен жест за китайците. В този миг тя се разплака, но в това нямаше нищо срамно. Това беше жена, живяла двайсет и четири години със съпруга си, а той беше убит по особено жесток начин. След това й бяха нанесли още една обида, изгаряйки тялото му, без да й позволят да види лицето на мъжа си за последен път, отнемайки й възможността да има поне едно малко местенце, в което да зарови праха му и да го посещава.

„Тези хора са варвари“, каза си Уайз, но знаеше, че не може да изрече такова нещо пред камерата, независимо колко го беше яд. В професията си имаше правила и той не ги нарушаваше. Но все пак имаше камера, а тя говореше за нещата дори по-добре от думите.

Без знанието на новинарския екип от Атланта придружаваха картината с коментар от студиото, защото имаха проблем със звуковия сигнал от Пекин. Той отиваше до сателит, оттам до Атланта и обратно до четири други спътника в орбита и така се разпространяваше из цял свят, включително и в Пекин.

Всички членове на китайското Политбюро имаха телевизори в кабинетите си и всички бяха с достъп до Си Ен Ен, която беше за тях основен източник на политическа информация. Предаванията на Си Ен Ен можеха да се следят и в хотелите на града, които бяха пълни с бизнесмени и други посетители, а дори и някои китайски граждани, особено бизнесмени, които действаха във и извън Китай, имаха достъп до нея. Беше им нужно да знаят повече какво става във външния свят.

В кабинета си Фан Ган вдигна очи от бюрото и се загледа в телевизора, който винаги беше включен, когато беше вътре. Взе дистанционното, за да включи звука, и чу да се говори на английски. Долавяше се и някакъв далечен китайски, който той не можеше да разбере. Английският му не беше много добър и повика Мин в кабинета да му превежда.

— Министре, това предаване е оттук, от Пекин — каза тя.

— Виждам! — отвърна троснато той. — Какво говорят?