Том Клэнси - Мечката и драконът

— Може би трябва да се обадите на вашия началник — предложи Уайз и за негова изненада китайското ченге скочи, вдигна портативната радиостанция и се обади в участъка.

— Сега ще дойде моят лейтенант — преведе Ю Чън.

Сержантът явно беше облекчен, че можа да прехвърли отговорността на друг, който беше пряко подчинен на капитана на участъка.

— Добре, хайде да се върнем в микробуса и да почакаме там — предложи Уайз.

След като влязоха, госпожа Ю запали китайска цигара без филтър и се опита да се успокои. Никълс остави камерата и всички се отпуснаха за няколко минути.

— Колко години бяхте женени, госпожо? — попита Уайз при изключена камера.

— Двайсет и четири — отговори тя.

— Имате ли деца?

— Две. Синът ни учи в Америка, в университета в Оклахома за инженер — каза Чън на американците.

— Пийт — прошепна Уайз, — вдигни сателитната чиния и я включи.

— Добре — операторът се наведе, за да мине във вътрешността на микробуса. Там включи системите за връзка.

На покрива на колата чинията се извъртя с 50 градуса по хоризонтала и 60 градуса по вертикала и се насочи към комуникационния сателит, който обикновено използваха в Пекин. Когато се получи сигналът в индикатора, той отново избра шести канал и уведоми Атланта, че започва пряко предаване от Пекин. Продуцентът в централата включи екрана, но не видя нищо. Може би не беше много въодушевен, но знаеше, че обикновено Бари Уайз се докопваше до нещо важно и нямаше да поиска да бъде включен пряко в ефир без основателна причина. Затова продуцентът се облегна удобно във въртящия се стол, отпи от кафето и се обади на дежурния заместник-директор, че започва пряко предаване от Пекин, без да се знае какво ще е то и колко ще продължи. Заместник-директорът също си даваше сметка, че Уайз и екипът му само преди два дни бяха изпратили репортаж, който можеше да спечели награда „Еми“, а и доколкото му беше известно, на преговорите в Пекин за момента не ставаше нищо важно. От Си Ен Ен следяха сателитните комуникации също толкова усърдно, колкото и Националната агенция за сигурност, за да видят какво възнамерява да прави другата страна.

При дома на Фаан, който се използваше и за църква, започнаха да се събират хора. Някои се изненадаха, като видяха колата на Си Ен Ен, но като разбраха, че Ю Чън е вътре, се поотпуснаха. Идваха по един, по двама и скоро станаха трийсетина души, повечето от тях с библии в ръце. Уайз си помисли дали да не накара Никълс да включи отново камерата, но вече със сигнала за пряко предаване, който имаха с Атланта.

— Тук е Бари Уайз от Пекин. Намираме се пред къщата на преподобния Ю Фаан, баптисткия свещеник, който загина само преди два дни заедно с кардинал Ренато ди Мило, папски нунций или посланик на Ватикана в КНР. С мен сега е вдовицата му Ю Чън. Тя и преподобният са били женени в продължение на двайсет и четири години и имат син, който учи в университета в Норман, Оклахома. Както можете да предположите, това не е много приятен момент за г-жа Ю, но още по-неприятното е, че местната полиция не й разрешава да влезе в къщата си. Този дом е бил използван и за църква от малобройното паство и както виждате, то се е събрало тук, за да се помоли за техния починал духовен водач, преподобния Ю Фаан. Обаче изглежда, че местните власти няма да им позволят да използват обичайното си място за молитва. Лично разговарях с тукашния старши полицай. Каза ми, че има заповеди да не пуска никого в къщата, дори г-жа Ю, и по всичко изглежда, че възнамерява да ги изпълнява. — Уайз се приближи до вдовицата. — Госпожо Ю, ще откарате ли тялото на съпруга ви в Тайван, за да бъде погребано? — Уайз рядко си позволяваше лицето му да изразява някаква емоция, но отговорът на въпроса го завари неподготвен и това му пролича.

— Няма тяло. Съпругът ми… Те изгорили тялото и разпръснали праха в реката — каза Чън на репортера с разтреперан глас.

— Какво? — учуди се той. За него това беше толкова неочаквано, колкото и за нея. Изненадата се видя на лицето му. — Кремирали са тялото без ваше разрешение?

— Да — едва промълви Чън.

— И не са ви дали праха да го занесете у дома?

— Не, казаха ми, че са го разпръснали в реката.

— Аха — можа да каже само Уайз. Щеше му се да употреби някаква по-силна дума, но като репортер от него се очакваше да бъде обективен и не можеше да употребява изрази като „Какви варвари, какви мръсници!“. Дори разликите в културата не можеха да оправдаят подобен акт.

В този момент пристигна полицейският лейтенант на колело. Веднага отиде при сержанта, поговори кратко с него и се отправи към Ю Чън.