Том Клэнси - Мечката и драконът

— За нас е трудно да разберем американската позиция по този и по други въпроси…

— Ох, ох…

— Америка предпочита да пренебрегва по най-различни начини нашия суверенитет. Първо с въпроса за Тайван…

Рътлидж слушаше в слушалките симултанния превод. Значи Шен не беше успял да убеди Политбюро да се съгласи на по-благоразумна позиция. Това означаваше още един загубен ден за преговорите, а можеше — беше възможно, но засега малко вероятно — те напълно да се провалят. Америка нямаше намерение да направи отстъпки на Китай и щеше да бъде принудена да наложи санкции, а това щеше да бъде пагубно и за двете страни и нямаше по никакъв начин да помогне за укрепване на сигурността в света. По неговия часовник тирадата продължи двадесет и седем минути.

— Министре — започна на свой ред Рътлидж, — на мен също ми е трудно да разбера на какво се дължи вашата несговорчивост… — Той отново изложи досегашната позиция на Съединените щати с един лек нюанс, който се състоеше в предупреждението, че ако КНР не отвори пазарите си за американските търговски стоки, правителството на САЩ ще пристъпи към изпълнение на разпоредбите на Закона за търговската реформа…

Рътлидж видя как лицето на Шен почервеня. Защо? Би трябвало да знае правилата на новата игра. Рътлидж беше повтарял тези неща най-малко петдесет пъти през предишните дни. Е, да, никога не беше използвал израза „предупреждаваме ви“, което на дипломатически език означаваше „Дотук, Чарли, да престанем да се будалкаме“, но и от предишните му изявления това личеше достатъчно ясно, а Шен не беше глупак… Или пък беше? Ами ако Клиф Рътлидж беше изтълкувал напълно погрешно досегашния развой на преговорите?

— Здравейте — каза един женски глас.

Уайз рязко се извърна.

— Здравейте. Познаваме ли се?

— Вие сте се срещал за кратко със съпруга ми. Аз съм Ю Чън — каза жената, а Бари Уайз се изправи.

Английският й беше доста добър, вероятно от гледане на много телевизия, която учеше на този език (американската версия) целия свят.

— О! — Уайз примигна няколко пъти. — Госпожо Ю, моля, приемете съболезнованията ми за загубата на мъжа ви. Беше много смел човек.

Тя кимна в знак на благодарност за добрите думи, но те я накараха да се просълзи при спомена за това какъв човек беше Фаан.

— Благодаря — успя да каже Ю Чън, мъчейки се да не се поддава на емоциите, които напираха в нея като води на препълнен язовир.

— Ще има ли погребална церемония за съпруга ви? Ако има, бихме ви помолили да ни разрешите да я снимаме. — Уайз не беше от онази журналистическа школа, която употребяваше изрази като „О, вашият любим е мъртъв“ и „Как се чувствате“. Като репортер беше виждал много повече смърт, отколкото в морската пехота, и навсякъде по света беше едно и също. Тя идваше, яхнала косата си, и винаги отнемаше нещо скъпо на някого. В повечето случаи жертвата й беше не една и празнотата, която оставяше в човешката душа, можеше да се запълни само със сълзи. Този език беше универсален. Хубавото беше, че всички хора по света го разбираха, а лошото — че ако се заговореше на него, опечалените се натъжаваха още повече. Уайз не понасяше сълзите.

— Не знам. Ние се молехме в нашата къща, но полицията не ме пуска да вляза вътре — каза тя.

— Мога ли да помогна? — попита Уайз. — Понякога полицията се вслушва в хора като нас. — Той посочи към полицаите, които бяха на двайсетина метра. После прошепна на Пийт Никълс: — Приготви се.

Американците не можеха да си представят как изглеждаше всичко това в очите на полицаите, но вдовицата Ю се запъти към тях с американския негър до нея, а един бял ги следваше отблизо с камера.

Тя заговори на старшия полицай, а Уайз постави микрофона между двамата. Говореше спокойно и учтиво и искаше разрешение да влезе в дома си. Начинът, по който сержантът от полицията поклати глава, беше напълно красноречив. „Не, не може“, означаваше той.

— Чакайте малко. Госпожо Ю, бихте ли ми превеждали? — Тя кимна — Сержант, вие знаете кой съм и с какво се занимавам, нали? — Полицаят кимна с глава и го изгледа не много дружелюбно. — Защо не позволявате на тази жена да влезе в дома си?

— Имам заповеди — преведе отговора Чън.

— Разбирам — каза Уайз. — А знаете ли, че това няма да е никак добре за вашата страна? Хората по света ще го видят и ще кажат, че не е редно — преведе Ю Чън на сержанта.

— Имам заповеди — повтори той чрез нея и стана ясно, че ако бяха говорили със стена, щяха да постигнат горе-долу същия резултат.