Том Клэнси - Мечката и драконът

— Имам въпрос. Президентът и аз обсъждахме нещо тази сутрин и не можах да отговоря на въпроса му. Може ли системата „Егида“ да прехване и да унищожи балистична ракета?

— Не знам, но мисля, че не може. По време на войната в Залива опитахме… А, да, сега си спомних. Решихме, че вероятно ще може да спре ракета „Скъд“, защото скоростта й е сравнително малка, но това е върхът на възможностите й. Проблемът е в софтуера, имам предвид софтуера на противовъздушната ракета.

Тогава и двамата си спомниха, че с ракетите „Пейтриът“ имаха същия проблем.

— Защо питате?

— Президентът се безпокои, ако китайците изстрелят някоя балистична ракета срещу Тайван и там в момента има наш кораб. Все пак би предпочел корабът да може да се защити сам.

— Мога да проверя — обеща Пейнтър. — Да повдигна ли днес въпроса пред Тони?

— Да — каза Котаракът.

— Разбрано, сър. Ще ви се обадя по-късно.

— Благодаря, Джош — отвърна Джексън и затвори.

Пейнтър погледна часовника си. Беше време да влезе. Тръгна по оживения коридор с формата на кръг, след това сви вдясно към кабинета на министъра на отбраната, мина покрай охраната и многобройните секретарки и помощници. Пристигна точно навреме и завари вратата на кабинета отворена.

— Добро утро, Джош — поздрави го Бретано.

— Добро утро, г-н министър.

— Има ли нещо интересно по света днес?

— Току-що дойде едно запитване от Белия дом.

— И какво е то? — попита Гръмотевицата. Пейнтър обясни. — Добър въпрос. И защо е толкова трудно да се отговори?

— Това е нещо, което се питаме от доста време, но всъщност системата „Егида“ е предназначена главно да се справя със заплаха от крилати ракети, а тяхната скорост е около три пъти по-голяма от тази на звука.

— Но радарът на „Егида“ е идеален за подобна заплаха. — Министърът на отбраната беше напълно осведомен как работи радарната компютърна система.

— Да, сър, радарната система е страхотна — съгласи се Пейнтър.

— Тогава приспособяването й за подобна мисия е софтуерен проблем?

— По принцип да. Става въпрос за софтуера в търсещото устройство на ракетата, може би и в софтуера на самия радар. Това не е съвсем по моята част, сър.

— Не е чак толкова трудно да се изготви съответната софтуерна програма, а и няма да е скъпо. Имам един голям специалист в TRW, който е експерт в тази област и до неотдавна се занимаваше с въпросите на стратегическата отбрана на долния етаж. Алън Грегъри е пенсиониран подполковник и има магистърска степен от университета „Стоуни Брук“. Защо не го повикаме и да проверим?

Пейнтър беше изумен, че Бретано, който беше изпълнителен директор на голяма корпорация и беше на път да оглави концерна „Локхийд Мартин“ преди президентът Райън да го спре, се отнасяше с такова пренебрежение към процедурните въпроси.

— Г-н министър, за да направим това, трябва…

— Голяма работа — прекъсна го Гръмотевицата. — Нали имам на разположение малка сума, с която мога да разполагам както намеря добре?

— Така е, г-н министър — потвърди Пейнтър.

— Не забравяй, че продадох всичките си акции на TRW.

— Да, сър.

— Значи не нарушавам никоя от шибаните етични норми?

— Не, сър — съгласи се Пейнтър.

— Добре. Тогава се обади на TRW в Сънивейл, намери Алън Грегъри, мисля, че той сега е там младши вицепрезидент, и му кажи да долети тук веднага и да се занимае с въпроса. Да види как най-лесно системата „Егида“ може да бъде преустроена, за да се справи с ограничено нападение от балистични ракети.

— Сър, това няма да се хареса много на някои компании. — „Включително и на TRW“, помисли си Пейнтър, но не го каза на глас.

— Не съм тук, за да им се подмазвам, адмирале. Казаха ми, че съм назначен да защитавам страната.

— Да, сър.

Не можеше да не го харесва човек, въпреки че той обръщаше толкова внимание на бюрократичните правила, колкото разгневен носорог.

— Нека да разберем дали „Егида“ има технически възможности да се справи с тази конкретна задача.

— Да, сър, да.

— Кога трябва да тръгвам за Капитолийския хълм? — попита министърът на отбраната.

— След около половин час, сър.

Бретано изсумтя. Прахосваше половината от времето си, за да обяснява разни неща в Конгреса, да разговаря с хора, които вече бяха взели някакво решение, но които задаваха въпроси само за да ги показват по кабелната телевизия. За Тони Бретано, който беше инженер, свикнал да командва инженери, това беше идиотски начин да си губи времето. Но го наричаха „служба на обществото“. В малко по-различен контекст можеше да бъде наречено робство, но Райън беше по-зле и от него. Гръмотевицата все пак можеше от време на време да му се оплаче. Освен това и той беше приел тази работа доброволно.