Том Клэнси - Мечката и драконът

— Ето го нашия приятел — каза ченгето, когато колата потегли.

Беше Суворов/Конев в мерцедеса си клас „С“. Записаха регистрационния номер и с биноклите видяха лицето на човека. Провалов беше накарал местните органи за сигурност да се заемат със случая и дори им беше осигурил помощ от Федералната служба за сигурност — бившето Второ главно управление на бившето КГБ, т.е. професионалните преследвачи на шпиони, които вгорчаваха живота на чуждестранните разузнавачи в Москва. Те си останаха все така добре екипирани, въпреки че не разполагаха с толкова средства, колкото в миналото, но почти нямаха недостатъци в обучението.

Разбира се, проблемът беше, че те го знаеха и се държаха надменно, което дразнеше много следователите от отдел „Убийства“. Въпреки това обаче те бяха полезни съюзници. Наблюдението се извършваше от седем коли. В Америка ФБР вероятно щеше да използва и хеликоптер, но за облекчение на Провалов Майкъл Рейли не беше тук да им го подскаже. Бяха станали приятели и той му даваше добри съвети, но всичко си имаше граници. Имаше и камиони с телевизионни камери, които заснемаха утринното движение. Във всеки автомобил бяха по двама души, за да може единият да кара, а другият да наблюдава. Последваха Суворов/Конев към центъра на Москва.

Друг екип вече беше успял да се справи с бравата и беше влязъл в апартамента. Това, което ставаше там, се вършеше толкова изящно, като представление на балета на Болшой театър. Когато влязоха, отначало хората от екипа застанаха на едно място и се огледаха за някакви незначителни белези, като например човешки косъм, поставен на вратата на дрешника, за да покаже дали някой я е отварял. Провалов най-после беше получил в КГБ досието на Суворов и знаеше каква беше подготовката на този човек. Оказа се, че тя е доста добра, а и оценките за него бяха такива. Е, не бяха най-добрите и не бяха достатъчни, за да го направят действащ нелегал на територията на „Главния противник“ (което означаваше САЩ), но достатъчни, за да го превърнат в специалист в дипломатическото разузнаване. Задачата му се състоеше главно да преценява информация, доставена от други, но известно време се беше занимавал и с оперативна дейност, опитвайки се да вербува и да ръководи агенти. Така той си беше създал контакти с различни чужди дипломати, включително и трима от Китай. Беше използвал тримата да събира не много важна дипломатическа информация главно чрез неангажиращи разговори, но тя се считаше за важна. Последната оперативна задача на Суворов е била в периода 1989–1991 година в съветското посолство в Пекин, където се беше опитвал да събира разузнавателни сведения, и то както се виждаше, с известен успех. Провалов видя, че тогава тези негови постижения не бяха предизвиквали някакви подозрения, вероятно защото той имаше някои малки успехи срещу дипломатическата служба на същата държава и в Москва. В досието му се казваше, че владее китайски писмено и говоримо. Беше го научил в школата на КГБ и това го беше превърнало в специалист по въпросите на Китай. Един от проблемите на операциите в разузнаването беше, че това, което на пръв поглед изглежда подозрително, често се оказва невинно. А това, което изглежда невинно, можеше да бъде подозрително. Един разузнавач би трябвало да може да установява контакт с чужденци, често от чужди разузнавания, но в такива случаи чуждият шпионин можеше да прибегне до маневра, която американците наричаха „обръщане“, т.е. превръщането на един враг в съюзник. КГБ беше правил същото много пъти и част от цената, която се плащаше за такива неща, беше, че те можеха да се случат и на твоите хора, и то без да разбереш. Хиляда деветстотин деветдесет и първа година беше времето на гласността, която унищожи Съветския съюз така ефикасно, както едрата шарка погубва туземците. „Онова КГБ си имаше свои проблеми“, припомни си Провалов, „и нищо чудно китайците да са вербували Суворов“. Китайската икономика беше започнала да се възстановява и те имаха пари за пилеене, не толкова, колкото американците, но достатъчно да привлекат един съветски служител, който е изправен пред перспективата скоро да остане без работа.

Но какво е правил Суворов оттогава? Сега кара мерцедес бенц. А тях не ти ги изпращат по пощата. Истината беше, че не знаеха и нямаше лесно да разберат. Беше им известно, че нито Клементий Иванич Суворов, нито Иван Юриевич Конев си бяха плащали данъците, но това се отнасяше за повечето руснаци, които не искаха да се безпокоят за такива глупости. А и не искаха да разпитват съседите му. Сега проверяваха имената им, за да разберат дали сред тях няма бивши служители на КГБ и евентуални съюзници на заподозрения. Не, те не искаха в никакъв случай да го подплашат.