Том Клэнси - Мечката и драконът

— Измисли име на източника — нареди Фоли на жена си.

— За момента „Пойна птичка“ ще е достатъчно. — Мери Пат имаше слабост да назовава агентите като птици. Беше възприела този навик още от времето на псевдонима „Кардинал“.

— Става. Донеси ми преводите, когато бъдат готови.

— Разбира се, скъпото ми мъжленце. — Тя се наведе през бюрото на мъжа си и го целуна, преди да се отправи към кабинета си.

Когато пристигна там, Мери Пат отвори в компютъра си файла на „Зорге“ и си даде сметка, че трябва да го смени. Дори името на този секретен файл трябваше да бъде повече от суперсекретно. След това преброи страниците, като ги отмяташе в един бележник до компютъра.

Всичките 1 349 страници РЕЦЕПТИ ПОЛУЧЕНИ, написа тя в отговора си до cgood@jadecastle.com. ЩЕ ПРЕГЛЕДАМ РЕЦЕПТИТЕ. МНОГО БЛАГОДАРЯ. МЕРИ. Тя натисна ентъра и съобщението замина през електронната плетеница на Интернет. „Хиляда триста четиридесет и девет страници“, каза си заместник-директорката. Това щеше да създаде доста работа на аналитиците. В старата сграда на Управлението те щяха да имат достъп до откъслеци от материала на „Зорге“, които щяха да бъда засекретени с други временни кодови наименования, избрани произволно от компютъра в приземния етаж, но само Сиърс щеше да знае за какво става дума, а и той самият не знаеше цялата истина. Това, което знаеше може би,… най-вероятно… щеше да бъде достатъчно да бъде убита онази жена Мин, ако от Министерството на държавната сигурност разберяха кой е получил достъп до информацията. Във Вашингтон можеха да предприемат някои стъпки, за да я защитят, но нямаше да могат да сторят много нещо.

Номури се събуди рано в апартамента си в Пекин и второто нещо, което направи, беше да провери електронната си поща. То беше там, седмо поред в списъка. Беше изпратено от patsbakery&brownienet.com. Той набра декодиращата система и изписа ключа… Така, всички страници бяха получени. Това беше добре. Номури извлече съобщението, което беше изпратил до кошчето за „изтриване на информация“, където това произведение на фирмата „Нортън Утилитис“ не само изтри файловете, но и пет пъти изтърка по електронен път сегментите на диска, където те временно бяха престояли. По такъв начин никога нямаше да можеше да бъдат възстановени, независимо какви умения щяха да бъдат приложени. След това той унищожи и следите, че изобщо беше изпращал имейл до brownienet. Сега нямаше никакво доказателство, че е направил каквото и да било, освен ако телефонната му линия не се подслушваше, а това според него беше малко вероятно. Дори и да беше така, данните бяха кодирани, а след като бяха унищожени, не можеше да се възстановят. Сега единствените опасности, свързани с операцията, бяха за Мин. Неговото участие в нея като неин шеф беше елиминирано от начина, по който компютърът й се беше свързал с неговия, а отсега нататък тези съобщения щяха да бъдат изпращани автоматично на brownienet и щяха да бъдат изтривани по същия начин за секунди. Сега щеше да е нужна много изобретателна операция на контраразузнаването, за да докажат, че е замесен.

— Какво означава това, Бен? — попита Райън, като видя промяната в разписанието си.

— Ед и Мери Пат искат да разговарят за нещо с вас. Не казаха какво — отвърна Гудли. — Може да присъстваме вицепрезидентът и аз, но това е всичко, което знам.

— Предполагам, че в Кремъл са измислили някакъв нов вид тоалетна хартия — каза президентът на Съединените щати. Това беше стара шега в ЦРУ още от времето на трудните дни за Райън години през студената война. Той разклати кафето в чашата си и се облегна в удобното кресло — Добре, какво друго има днес по света, Бен?

— Значи това е мао тай? — каза кардинал Ди Мило. Не добави, че доколкото му е известно, баптистите не пият алкохол. Колко странно, като си помисли човек, че първото чудо, което е направил Исус на публично място, е било да превърне водата във вино на едно сватбено пиршество в Кана. Но християнството имаше много лица. Както и да е. Това мао тай беше ужасно, по-лошо и от най-евтината грапа. С напредването на възрастта кардиналът беше започнал да предпочита по-слабите напитки. Стомахът му ги поемаше по-лесно.

— Не би трябвало да пия от това — призна Ю, — но то е част от моето наследство.

— Не ми е известен пасаж в Светото писание, който забранява тази конкретна човешка слабост — каза католикът. — А освен това виното е част от католическата литургия. — Видя, че неговият китайски домакин едва докосва устни до малката си чаша. Може би така е по-добре за стомаха, помисли си италианецът.