Том Клэнси - Мечката и драконът

— Д-р Джошуа Сиърс, дирекция „Информация“, китайска секция. Моля те, кажи му да дойде веднага при мен.

Изминаха шест безкрайно дълги минути. Мери Патриша Камински Фоли не беше от онези жени, които се разтреперват лесно, но случаят беше точно такъв. Това, което се виждаше на екрана на монитора, й приличаше на нещо, което би се получило, ако се натопят краката на няколко пияни петли в мастило и след това ги пуснат да се разхождат върху бял лист хартия. Но тези образи съдържаха думи и мисли. Това бяха тайни думи и мисли. Върху екрана й стоеше една възможност да прочете мислите на противника. Беше все едно, че си спечелил световното първенство по покер в Лас Вегас, но далеч по-важно. Беше нещо, с което се печелят войни и историята поема по друг път, различен от този, който очакват основните играчи, и точно това беше ценното на шпионажа и смисълът на съществуването му, защото съдбата на цели държави зависеше от такива неща — в случая се беше оказало, че съдбата на определени държави беше изпаднала в зависимост от оная работа на Номури, както и от това колко добре си беше послужил с нея, помисли си госпожа Фоли. Колко безпардонно откачен е този свят. Как, по дяволите, би могъл да разбере това един историк? Как да му обясниш колко е важно прелъстяването на някаква си нищо и никаква секретарка, на една модернизирала се селянка, чиято задача е просто да записва мислите на шефа си, но след като е била компрометирана от него, е направила тези мисли достояние на други и с това е променила хода на историята така рязко, както едно завъртане на руля може да промени курса на някой голям кораб. За заместник-директорката, отговаряща за оперативната дейност на Централното разузнавателно управление, този миг беше равен на онзи, когато роди децата си. Целият смисъл на професионалната й дейност лежеше в черно-белите идеограми, които виждаше на екрана на монитора си, а тя не можеше да разчете проклетите драсканици. Лингвистичните й способности се бяха оказали достатъчни да преподава руска литература в Московския държавен университет, но единствените думи на китайски бяха чоп суй и моо гоо гай пан.

— Госпожо Фоли? — През вратата надникна нечия глава. Аз съм Джош Сиърс. — Беше на около петдесет години, висок, с оредяла, доста побеляла коса и кафяви очи. Сигурно прекарва доста време долу в кафенето, помисли си заместник-директорката на ЦРУ.

— Моля, влезте, д-р Сиърс. Имам нужда да ми преведете нещо.

— Разбира се — отвърна той и се отпусна на един стол. Изчака, докато заместник-директорката принтира няколко страници на лазерния си принтер и ги пое.

— И така. Тук пише 21 март, Пекин, хм, сградата на Министерския съвет. Министър Фан разговаря с министър Цзян. — Сиърс хвърли бърз поглед надолу по страницата. — Госпожо Фоли, това нещо тук направо пари. Обсъждат възможността Иран, т.е. някогашната Република Иран да заграби всички петролни находища в Персийския залив и какво отражение би имало това върху Китай. Цзян е оптимистично настроен, но предпазлив. Фан е скептичен… О, това са паметни бележки, нали? Бележките на Фан за неговия разговор с Цзян.

— Тези имена говорят ли ви нещо?

— И двамата са министри без портфейл. И двамата са членове на Политбюро, без да имат преки министерски задължения. Това означава, че се ползват с доверието на председателя, т.е. премиера на КНР Ху Кунпяо. Това продължава повече от тридесет години, още от времето на Мао и Джоу 9 9 Има се предвид Джоу Ънлай. — Бел.прев. . Както знаете, китайците държат на дългогодишните отношения. Това не е приятелство, както ние го разбираме, а партньорство. Така им е по-удобно. Също като при играта на покер. Знаеш похватите и възможностите на другия, а това означава продължителна и спокойна игра. Може и да не спечелиш много, но няма да ти вземат и ризата от гърба.

— Те хазартни играчи ли са?

— Този документ го показва. Ние подозирахме, че КНР стоеше зад играта на аятолах Даряеи, но те никога не изразиха публично подкрепата си. От беглия прочит на тези страници се вижда, че архитектът на тази работа е този Цзян. Той е отговорен и за онази игра на японците. Опитвали сме се да научим нещо повече за Цзян, а и за Фан, но без особен успех. До каква степен трябва да бъда осведомен за всичко това? — попита той, показвайки страницата.

— Това е кодово название — отвърна Мери Пат. Според федералните правила „свръхсекретно“ беше най-високата степен за класификация, но в действителност имаше и по-секретни неща, които се наричаха „програми за специален достъп“ и се обозначаваха с кодови названия. — Тази се нарича „Зорге“. — Не беше нужно да казва, че той не трябва да говори за нея с никого. Такова нещо му беше забранено дори насън. Тя не спомена и за това, че с операция „Зорге“ Сиърс може да се издигне доста по-нагоре по бюрократичната стълба в ЦРУ.