Том Клэнси - Мечката и драконът

— От японския ни приятел ли е? — попита Ед жена си.

— Така изглежда — отвърна тя.

— Дълго ли е?

— Много. Предполагам, че Честър е доста добър в леглото.

— Кой ли го е обучавал?

— Който и да е, трябва да го докараме във Фермата, за да предаде уменията си. Между другото, и ти можеш да изкараш курса, скъпи — каза тя, поглеждайки дяволито мъжа си.

— Това оплакване ли е?

— Човек винаги може да научи нещо повече, а и аз трябва да сваля някое и друго кило — добави тя, за да не му даде възможност да се доизкаже. Той се дразнеше, когато правеше така. Обаче не и този път. Сега докосна нежно лицето й, докато екранът показваше, че до края на прехвърлянето на информацията остават тридесет и четири минути.

— Кой човек във Форт Мийд е създал програмите „Призрак“?

— Наели са фирма за компютърни игри, т.е. сключили са договор с човек от такава фирма — поправи се госпожа Фоли. — Платили са му 450 хиляди долара за тази работа.

Това беше повече, отколкото директорът на ЦРУ и заместник-директорката, отговаряща за оперативната дейност, печелеха общо на година поради федералните ограничения, които не позволяваха на федералните служители да вземат повече от член на Конгреса. Те се страхуваха да увеличат заплатите си, за да не обидят избирателите.

— Скъпа, обади ми се, когато прехвърлянето свърши.

— Кой е най-добрият ни специалист по китайски?

— Джошуа Сиърс, д-р по философия в университета в Бъркли, Калифорния, завеждащ китайската секция в дирекция „Информация“. Обаче казват, че човекът на АНС е по-добър, когато става дума за лингвистични нюанси. Името му е Виктор Ван — обясни директорът на ЦРУ.

— Можем ли да му имаме доверие?

Недоверието към етническите китайци в системата за национална сигурност на Америка напоследък беше доста силно.

— Дявол знае. Известно ти е, че трябва да се доверим на някого, а през последните осем години сме прибягвали до услугите на този Ван най-малко по два пъти годишно. Китайските комуняги не могат да компрометират всеки американец от китайски произход. Ван е трето поколение американец, служил е като офицер във военновъздушните сили, във базата Райт-Патерсън и сведенията за работата му в АНС са отлични. Том Портър твърди, че е много добър.

— Добре, нека разбера за какво става дума в информацията. След това ще накараме Сиърс да я прегледа и ако се наложи, може би ще поговорим с този Ван. Не забравяй, Еди, че в дъното на тази работа стоят един разузнавач на име Номури и една чужденка с две очи…

Съпругът й я прекъсна с махване на ръка.

— И с две уши. Знам, скъпа. И ние сме минали по този път. Правили сме го преди. — И той, и жена му не обичаха да си спомнят много често за онова време. Да запази живота на агента си беше толкова важно за едно разузнаване, колкото за инвеститора да не загуби капитала си.

В продължение на двадесет минути Мери Пат обърна гръб на компютъра си и се залови с прегледа на обичайните съобщения, които бяха донасяни на ръка от куриерската служба „Меркурий“ в приземния етаж на старата сграда на управлението. Тази работа не беше никак лека, но необходима, защото тайната служба на ЦРУ ръководеше агенти и операции из целия свят. Поне се опитва да ги ръководи, коригира се Мери Пат. Нейната задача беше да укрепи отново Оперативната дирекция, да възстанови нейната агентурна мрежа по света „Хуминт“, която пострада много през 70-те години и сега бавно се връщаше към живот. Това не беше шега работа дори за експерт в тази област. Обаче Честър Номури беше един от любимците й. Преди години тя го беше забелязала във Фермата и беше разбрала, че той има талант, способности и мотивация. За него шпионажът беше призвание, като службата на Бога за духовенството, нещо важно за страната му и същевременно толкова забавно, колкото киното за Джак Никълсън. Навремето Мери Пат си беше казала, че ако усетът и способностите му бъдат използвани правилно, от него ще излезе добър разузнавач. Очевидно сега Номури оправдаваше очакванията й. Страхотно. За първи път ЦРУ имаше внедрен агент в Политбюро на комунистически Китай, а това наистина беше голямо постижение. Може би дори руснаците не можеха да се похвалят с подобно нещо, а руското разузнаваше си го биваше.

— Файлът свърши — обяви електронният глас на компютъра. Това я накара да се завърти в стола си. Директорката на Оперативната дирекция първо запамети новополучения файл в още един харддиск, а след това в диска, който наричаха „тостер“, защото влизаше и излизаше от кутията като филия. След като свърши тази работа, тя изписа цифрите на дешифриращия код — 51240. Нямаше представа защо Номури беше избрал точно тях, но това не беше необходимо, поне дотогава, докато никой друг не ги знаеше. След като изписа петте цифри и натисна клавиша ВРЪЩАНЕ, петте икони се промениха. Те се подредиха по реда на въвеждането и Мери Пат избра първата. Появи се страница, пълна с китайски идеограми. Като ги видя, Мери Пат вдигна телефона и натисна бутона на секретарката си.