Том Клэнси - Зъбите на тигъра

— Я, виж! — Брайън посочи към Златната арка на „Макдоналдс“ — гледка по-приятна дори от американското знаме пред консулството на САЩ, въпреки че никой нямаше намерение да яде там. Местната храна беше много добра. На свечеряване се прибраха в хотел „Байришер“.

— Те са в Мюнхен. Видели са блока на обекта и джамията, но него още не са го забелязали — докладва Гренджър на Хендли. — Обаче са успели да зърнат приятелката му.

— Значи нещата вървят гладко, така ли? — попита сенаторът.

— На този етап няма оплаквания. Нашият приятел се следи от германската полиция. Тяхното контраразузнаване знае кой е той, но не са започнали разследване на неговия случай. Имат проблеми с местните мюсюлмани и някои от тях действат под прикритие, но този още не е направил нещо, което да го вкара в полезрението им. А и от Ленгли не са настоявали за това. В момента отношенията им с Германия не са много добри.

— Това е добре и зле.

— Точно така — кимна Гренджър. — Те не могат да ни подават информация, но ние не трябва да се безпокоим дали ще можем да избудалкаме „опашката“. Германците са странни хора. Ако не си пъхаш носа там, където не трябва, и всичко е наред, можеш да се чувстваш в безопасност. Обаче ако прекрачиш чертата, могат много да ти вгорчат живота. По традиция техните ченгета са добри, но не и разузнавачите им. Руснаците и Щази успяха да проникнат в тяхното разузнаване и все още имат свои хора там.

— Извършват ли тайни операции, несанкционирани от държавата?

— Всъщност не. Тяхното общество прекалено стриктно спазва законите, за да позволи това. Възпитава честни хора, които спазват правилата, а това влияе неблагоприятно на специалните операции… тези, които се опитват да извършват от време на време, завършват зле. Обзалагам се, че средният германец си плаща дори данъците навреме, и то в пълния размер.

— Обаче техните банкери са наясно с играта в международен план — възрази Хендли.

— Е, да, може би е така, защото международните банкери по принцип не признават идеята, че трябва да бъдат лоялни към която и да било страна — отвърна Гренджър, засягайки проблема малко по-дълбоко.

— Ленин веднъж е казал, че единствената страна, която капиталистът признава, е земята, на която се намира, когато направи сделка. Има и такива хора — съгласи се Хендли. — О, видя ли това? — Той му подаде молбата от долния етаж за разследване на някой, наричан „Емирът“.

Директорът на оперативния отдел хвърли бърз поглед на листа и го върна обратно.

— Не е посочил достатъчно основания за подобно нещо.

Хендли кимна.

— Знам. Затова я отхвърлих. Но да ти кажа право, той, изглежда, има усет за подобни неща и е достатъчно умен, за да си задава въпроси.

— Момчето е способно.

— Така е. Тъкмо затова накарах Рик да го настани в една стая с Уилс, за да му бъде нещо като инструктор. Тони е много способен, но не е твърде склонен да поема рискове. Така Джак хем ще навлезе в работата, хем ще научи, че в нея има някои ограничения. Ще видим дали ще прояви нужното търпение. Ако това момче остане при нас, може да стигне далеч.

— Мислиш ли, че има способностите на баща си? — попита Гренджър. Големият Джак беше станал първокласен разузнавач, преди да се заеме с по-големите неща.

— Да, мисля, че може би и той ще развие подобни способности. Във всеки случай тази работа с Емира ми се струва доста добра идея от негова страна. Ние не знаем много неща за това как функционира противникът. Сам, там протича един вид Дарвинов процес. Лошите се учат от предшествениците си и стават все по-изобретателни, и то за наша сметка. Те не са склонни да си слагат таралеж в гащите. Не искат да стават телевизионни звезди. Това може би е добро за егото, но е пагубно. Газелите не се набутват съзнателно в устата на лъва.

— Така е — съгласи се Гренджър, спомняйки си как неговият прадядо се е справял в Девети американски кавалерийски полк с непокорните индианци. Някои неща не са се променили много. — Гери, проблемът е, че можем само да предполагаме какъв е техният организационен модел, а едно е да предполагаш и съвсем друго — да знаеш.

— Кажи ми ти какво мислиш — предложи Хендли.

— Между ръководителя и цялата организация има минимум две междинни звена. Дали тя се ръководи от един човек или от комитет? Това не ни е известно и в момента няма как да го разберем. Що се отнася до изпълнителите на бойни задачи, можем да ликвидираме колкото си искаме от тях, обаче това е все едно да косиш трева. Косиш я, а тя расте отново и така няма край. Ако искаш да убиеш една змия, най-добре е да й отрежеш главата. Е, разбира се, това е известно на всички. Номерът е да намериш главата, защото тя е виртуална. Който и да е той или те, действа като нас, Гери. Затова правим разузнаване с бой, за да разберем дали някоя глава ще се покаже. Всички наши аналитици са заети с това тук, в Ленгли и във Форт Мийд.