Том Клэнси - Зъбите на тигъра

Хендли уморено въздъхна.

— Знам, Сам, така е. Може пък нещо наистина да изскочи от тази работа. Търпение му е майката. Противникът вероятно сега е доволен, че ни е ужилил с избиването на тези жени и деца…

— На никого не му харесва да чака, но не забравяй, че дори на Господ са му били нужни седем дни, за да създаде света.

— Сега проповеди ли ще ми четеш? — попита Хендли и присви очи.

— Виж какво, част от мен иска око за око, зъб за зъб, приятелю, но за откриването им е нужно време. Трябва да потърпим.

— Когато Големият Джак и аз разговаряхме за необходимостта да създадем място като това, наивно си мислех, че можем да решаваме такива неща по-бързо от държавата.

— Винаги ще бъдем по-бързи от нея, но не сме и герои от телевизионен сериал. Та операцията току-що започна. Нанесли сме само един удар. Трябва да нанесем още три, преди да можем да очакваме истинска реакция от другата страна. Търпение, Гери.

— Да, така е. — Той не добави, че дори часовите зони не могат да помогнат много в това отношение.

— Има и още нещо.

— Какво е то? — попита Уилс.

— Мисля, че ще е по-добре, ако знаехме какви операции са в ход. Това ще ни позволи да насочваме по-ефикасно вниманието си в търсенето на информация.

— Викат му „разделение на задачите“.

— Това са глупости — реагира ядосан Джак. — Ако сме в един отбор, можем да помогнем. Ако знаеш контекста, неща, между които на пръв поглед няма връзка, изглеждат различно. Тони, тази сграда е построена като едно цяло, нали така? Разделянето й на подотдели, както е в Ленгли, не помага да се свърши работата, или пропускам нещо?

— Разбирам какво имаш предвид, но системата работи по този начин.

— Е, да, знаех си, че ще кажеш така, обаче как, по дяволите, ще разберем какво не е наред в ЦРУ, ако просто само повтаряме това, което те вършат? — настоя Джак.

Няма готов отговор, който би задоволил питащия, каза си Уилс. Просто няма такъв, а това момче навлиза много бързо в работата. Какво ли е научил в Белия дом? Съвсем ясно е, че е задавал много въпроси и явно е слушал внимателно всички отговори. Освен това е разсъждавал по тях.

— Не ми е приятно да го казвам, Джак, но аз съм само твой инструктор, а не Големият бос в това предприятие.

— Да, знам. Съжалявам. Мисля, че съм придобил навика на баща си да прави така, че нещата наистина да стават, или поне на мен така ми се е струвало навремето. За него едва ли е било така, поне не през цялото време. Може би нетърпението е семейна черта. — Още повече, че майка му беше хирург, който нареждаше нещата според собствените си разбирания, основното от които беше мотото „Сега е моментът“. Трудно е да проявяваш някаква решителност, седнал зад компютъра. Вероятно баща му е трябвало да научи урока си във време, когато Америка е трябвало да живее под оръдейния прицел на наистина сериозен противник. Тези терористи можеха да я ужилят, но не бяха в състояние да нанесат сериозни структурни щети на Америка, въпреки че някога в Денвър беше направен такъв опит. Те приличаха повече на рояк насекоми, отколкото на прилепи кръвопийци…

Обаче комарите можеха да причиняват и жълта треска.

Далеч на юг от Мюнхен, в пристанището на Пирея товарен кран свали от кораба един контейнер и го постави във фургона на голям товарен камион. Веднага след това камионът марка „Волво“ потегли, напусна пристанището, подмина Атина и се насочи на север към планините на Гърция. В документа за превоз се посочваше, че пътува за Виена — едно продължително пътуване без почивка, по добри пътища, за да достави пратка кафе от Колумбия. Митничарите в пристанището не направиха проверка на съдържанието на контейнера, тъй като всички документи бяха в ред и стоката беше преминала безпрепятствено през скенера. Вече имаше събрани хора, които да се заемат с част от товара, която нямаше да се смесва с гореща вода и сметана. Нужни бяха доста мъже, за да разпределят един тон кокаин в пакетчета по една доза, но те разполагаха с придобит наскоро едноетажен склад, където да свършат тази работа. След това всеки поотделно щеше да поеме с колата си във всички посоки на Европа, възползвайки се от липсата на вътрешни граници на континента след създаването на Европейския съюз. С тази пратка беше спазена уговорката с бизнес партньора и ползата от това щеше да намери своя паричен израз. Целият процес се извършваше нощем, когато нищо не подозиращите европейци спяха спокойно, включително и тези, които щяха да се възползват от незаконния товар, веднага след като срещнеха неговия пласьор на улицата.