Том Клэнси - Зъбите на тигъра

Видяха обекта в 9:30 на следващата сутрин. Тъкмо закусваха, без да бързат, в друг гастхаус , на половин пресечка от този, в който работеше техният приятел Емил, когато Анас Али Атеф тръгна нагоре по улицата, приближавайки на двайсетина крачки от близнаците, които пиеха кафе и похапваха щрудел заедно с още двадесетина германци. Не забеляза, че го наблюдават. Гледаше напред и не огледа дискретно района, както би постъпил един опитен разузнавач. Явно тук се чувстваше сигурен, а това беше добре.

— Ето го нашия човек — каза Брайън, който пръв го забеляза. Както и в случая със Сали, това не беше изписано на челото му, но той си приличаше съвсем със снимката и беше излязъл точно от посочения жилищен блок. Мустаците му правеха евентуалната грешка малко вероятна. Беше облечен сравнително добре. Ако не беше цветът на кожата и мустаците му, можеше да мине за германец. Накрая на пресечката се качи в един трамвай, чийто краен пункт им беше неизвестен, като се изключи фактът, че се движеше на изток.

— Какво предполагаш? — попита Доминик брат си.

— Може да отива да закусва с някой приятел или пък да заговорничи за провала на неверниците от Запад. Не можем да кажем със сигурност.

— Да, щеше да е добре да го проследим, но ние не водим разследване. Този боклук е вербувал поне един от стрелците и вече си е спечелил място в нашия черен списък.

— Така е, брат ми — съгласи се Брайън. С това разговорът приключи. Сега за него Анас Али Атеф беше просто едно лице, чийто задник трябваше да прободе с магическата писалка. Не след дълго той щеше да отговаря пред Бога, но това в момента не беше тяхна грижа.

— Ако това беше операция на ФБР, точно в този момент в апартамента му щеше да се намира екип, който да се занимае с компютъра му.

Брайън беше съгласен с него.

— А сега какво?

— Ще видим дали ще отиде на църква. Ако го стори, ще проверим дали ще е лесно да го боцнем на влизане или на излизане.

— Не ти ли се струва, че избързваме малко? — попита Брайън.

— Можем да си седим в хотелската стая и да се размотаваме, но от това едва ли ще имаме полза.

— Прав си.

Когато приключиха със закуската, оставиха дребни пари на масата, но без голям бакшиш. Иначе веднага щяха да решат, че са американци.

Трамваят не беше удобен като колата му, но поради липсата на места за паркиране беше по-подходящ. Когато са проектирали европейските градове, не са мислили за автомобилите. Разбира се, същото се отнасяше и за Кайро, където задръстването на движението беше невероятно, дори по-лошо от тук, но в Германия поне имаха надежден обществен транспорт. Влаковете им бяха страхотни. Качеството на линиите впечатляваше човека, който все пак имаше инженерно образование. Все пак, помисли си той. Струваше му се, че оттогава беше изминала цяла вечност… че е било преди много, много години. Германците бяха странни хора. Прекалено сдържани, официални и много надменни. Мислят си, че стоят по-горе от всички други раси. Гледат с презрение арабите, а и повечето други европейци. Отварят вратите си за чужденците само защото вътрешните закони, наложени им преди шестдесет години от американците след Втората световна война, повеляват, че така трябва. Но тъкмо защото бяха принудени да го правят, в повечето случаи го вършеха, без да се оплакват открито, защото тези побъркани хора се подчиняваха на закона така, сякаш им бе даден от самия Господ. Те бяха най-кротките хора, които беше срещал, но под маската на тази кротост се криеше вулкан — организирано насилие, каквото светът не познаваше. Споменът за това, как са избивали евреите, е още жив. Дори са превърнали своите лагери на смъртта в музеи, но музеи, в които уредите и машините за смъртта все още работят, като че ли за да бъдат в готовност. Колко жалко, че не могат да съберат достатъчно политически кураж, за да го сторят отново.

Евреите бяха унижили неговата страна четири пъти. Бяха убили най-големия му брат Ибрахим в Синай, докато карал съветски танк Т–62. Той не го помнеше. Тогава е бил твърде малък. И само снимката му даваше представа как е изглеждал, въпреки че майка му все още плачеше, когато си спомнеше за него. Загинал, опитвайки се да довърши работата, започната от тези германци, но не беше успял. Убил го снаряд, изстрелян от американски тежък танк М60А1 в битката за т.нар. Китайска ферма. Именно американците защитиха евреите. Америка се управлява от евреи. Затова снабдяваха неговите врагове с оръжия, даваха им разузнавателни сведения и много обичаха да убиват араби.