Том Клэнси - Зъбите на тигъра

Новият им обект се казваше Анас Али Атеф — египтянин по националност и строителен инженер по образование, но не и по професия. Беше висок около метър и седемдесет и тежеше седемдесет килограма. Ходеше винаги гладко избръснат. Имаше черна коса и тъмнокафяви очи, предполагаше се, че е опитен в ръкопашния бой и добър стрелец с пистолет, ако имаше такъв на разположение. Имаше подозрения, че е куриер на противника и се занимава с вербуване на способни бойци — един от които със сигурност беше застрелян в Де Мойнс, Айова. В лаптопите си имаха адрес и негова снимка. Караше сиво ауди — спортен модел. Имаха дори регистрационния номер на колата. Проблем: живееше с една германка на име Труди Хайнц, в която, изглежда, беше влюбен. Имаше и нейна снимка. Не би могло да се каже, че прилича на моделите на „Виктория Сикрет“, но не беше и за изхвърляне — кестенява коса, сини очи, беше висока метър и шестдесет и осем и тежеше 55 килограма. Чаровна усмивка. Твърде жалко, че има съмнителен вкус към мъжете, помисли си Доминик, но това не беше негов проблем.

Анас редовно се молеше в една от няколкото джамии в Мюнхен, която се намираше на една пресечка от блока, в който живееше. След като се регистрираха в хотела и смениха дрехите си, Доминик и Брайън взеха такси в тази посока и откриха много хубав гастхаус — бар със специалитети на скара и маси отвън, откъдето можеха да наблюдават района.

— Всички европейци ли обичат да се хранят на тротоара? — зачуди се Брайън.

— Сигурно е по-лесно, отколкото да ходят в зоологическата градина — пошегува се Доминик.

Жилищният блок беше на четири етажа, боядисан в бяло, с плосък, приличащ на хамбар покрив. Всичко наоколо блестеше от чистота като в операционната на клиника, но това едва ли беше повод за критика. Дори колите не бяха толкова мръсни, колкото в Америка.

— Какво ще обичате, моля? — попита ги появилият се келнер.

— Две бири — отвърна Доминик, използвайки една трета от познанията си по немски от гимназията. Останалото беше как да открие „херенцимер“ 14 14 Мъжката тоалетна — бел.прев. — полезно е да се знае на всеки език.

— Американци ли сте? — попита келнерът.

— Толкова лошо ли е произношението ми? — попита леко нацупен Доминик.

— Не е баварско, а и дрехите ви изглеждат американски — рече убедено келнерът, като че ли откриваше Америка.

— Добре тогава, две халби тъмно пиво, ако обичате.

— Разбрано — каза келнерът и побърза да изпълни поръчката.

— Мисля, че току-що получихме един малък урок, Енцо — отбеляза Брайън.

— Да си купим местни дрехи при първа възможност. Всички имат очи — съгласи се Доминик. — Гладен ли си?

— Мога да хапна нещо.

— Да видим дали имат менюто на английски.

— Това ще е джамията, в която ходи нашият приятел на една пресечка по-надолу — посочи дискретно Брайън.

— Значи вероятно ще мине по този път…

— Много е възможно.

— Нали нямаме срок за изпълнение на задачата?

— Не ни казват „как“, а само „какво“ — припомни Брайън на брат си.

— Това е добре — каза Енцо, когато бирите пристигнаха. Келнерът явно добре си гледаше работата. — Благодаря. Имате ли меню на английски?

— Разбира се, сър. — Като фокусник той извади едно от джоба на престилката си.

— Много добре, благодаря.

— Сигурно е посещавал университет за келнери — каза Брайън, след като човекът се отдалечи. — Но почакай да видиш как е в Италия. Там са направо актьори. Когато бях във Флоренция, имах чувството, че копелето ми чете мислите. Сигурно има докторат по обслужване.

— В сградата няма вътрешен паркинг, вероятно е зад нея — отбеляза Доминик, станал отново делови.

— Това ауди добро ли е?

— Германска кола. Тук ги правят добре. Аудито не е мерцедес, но не е и „Юго“. Виждал съм я само в списание, но знам как изглежда — заоблена, лъскава и вероятно много бърза. Нищо чудно с аутобаните, които имат тук. Казват, че да караш кола в Германия е като да участваш в автомобилните състезания в „Инди 500“. Не съм видял германец да кара бавна кола.

— Логично е. — Брайън разгледа менюто. Разбира се, имената на ястията бяха на немски, но с обяснения на английски. Изглежда, бяха предназначени повече за англичани, отколкото за американци. Те все още имаха натовски бази тук, може би по-скоро да пазят германците от французите, отколкото от руснаците, помисли си, усмихвайки се, Доминик. Въпреки че, исторически погледнато, германците нямаха голяма нужда от помощ в това отношение.