Том Клэнси - Зъбите на тигъра

В крайна сметка Емирът, както го наричаха неговите съмишленици, щеше да стане новият Махди — основният арбитър на цялото ислямско движение. Крайно религиозните спорове (например между сунити и шиити) той възнамеряваше да разреши с една всеобхватна фатва или религиозна заповед за толерантност, която щеше да се стори възхитителна дори на неговите врагове. В края на краищата нямаше ли сред християните стотици и повече секти, които до голяма степен бяха сложили край на своите вътрешни противоречия? Той дори можеше да обяви толерантност към евреите, въпреки че трябваше да остави това за по-късно, след като се утвърди напълно като върховен водач, вероятно в някой скромен дворец извън Мека. Скромността беше полезна добродетел за водача на едно религиозно движение. Както езичникът Тукидид беше заявил дори преди Пророка, от всички прояви на могъщество и власт въздържанието впечатлява най-много хората.

Това беше най-висшата форма на порядък, който той искаше да постигне. За нещастие трябваше да разчита на фанатици, всеки от които мислеше самостоятелно и държеше много на убежденията си. Такива хора можеха да се обърнат против него и да заменят идеите му със своите религиозни възгледи. Те можеха дори да вярват в собствените си убеждения, можеха да бъдат истински последователи , какъвто е бил Пророкът Мохамед, обаче Мохамед, да бъде благословен и да почива в мир, е бил най-достойният от всички и е водил добра и справедлива борба с езическите неверници, докато неговите усилия бяха съсредоточени главно в рамките на общността на правоверните. В такъв случай беше ли той достоен човек? Труден въпрос. Но нали ислямът трябваше да бъде въведен в сегашния свят, а не да остане в плен на миналото? Да не би Аллах да е искал неговите правоверни да останат заложници на седми век? Сигурно не. Някога ислямът е бил център на човешките знания, религия на напредъка и познанието, но за съжаление е стигнал до безпътица в ръцете на Великия хан, а след това е бил потискан от неверниците на Запада. Емирът наистина вярваше в Свещения Коран и ученията на имамите, но той не беше сляп за света около него, нито пък за фактите от човешкото съществуване. Тези, които имаха власт, я пазеха ревниво и религията нямаше нищо общо с това, защото властта беше наркотик. Така че хората имаха нужда от нещо или може би от някого, когото да следват, ако искаха да вървят напред. Свободата, такава, каквато я разбираха европейците и американците, беше твърде хаотична. Това също го беше разбрал в Хайд Парк. Трябваше да има ред и той беше човекът, който щеше да го въведе.

Значи Уда бен Сали беше мъртъв, помисли си той, отпивайки глътка сок. За самия Уда това беше много лош късмет, но дребно произшествие за организацията. Тя имаше достъп ако не до море от пари, то до редица доста големи езера. Уда владееше само едно малко езерце. Просто от масата беше паднала чаша с портокалов сок, но за щастие не беше изцапала килима. Не се налагаше да предприема някакви действия като последица от смъртта му.

— Ахмед, това е тъжна новина, но няма важно значение за нас. Не е нужно да се предприемат каквито и да било действия.

— Както кажеш — отвърна Ахмед Муса Матуали и затвори телефона. Беше от така наречените дублиращи се телефони, купен от уличен крадец за подобна цел, след което той го хвърли в Тибър, недалеч от моста Сан Анджело. Беше стандартна предпазна мярка за разговор с върховния ръководител на организацията, когото познаваха лично само много малък брой хора, всички най-ревностни правоверни. В по-висшите среди на организацията мерките за сигурност бяха много стриктни. Всички изучаваха различни ръководства за разузнавачи. Най-доброто беше купено от един бивш офицер от КГБ, който след продажбата беше починал. Неговите правила бяха прости и ясни и те не се отклоняваха нито на сантиметър от тях. Други бяха проявили непредпазливост и бяха заплатили за глупостта си. Бившият СССР беше ненавиждан враг, но неговите ръководители не бяха глупаци, а само неверници. Големият Сатана, Америка, беше направила изключителна услуга на света, разрушавайки тази уродлива държава. Разбира се, те го бяха направили за своя изгода, но и това сигурно е било написано от Ръката на Бога, защото то служеше и на интересите на правоверните. Кой би могъл да планира нещо по-добре от самия Аллах?

Полетът до Мюнхен премина много гладко. Германските митнически служители се държаха строго, но бяха ефикасни, а таксито — мерцедес, ги отведе до хотел „Байришер“.