Уильям Дил - Хамелеон

И наистина си беше такъв… освен че трябваше да е червенокос, а последния път, когато го бях видял, беше облечен във военноморска униформа и се казваше Гай Торнли.

Може би си забравил кой точно е Гай Торнли, макар да съм сигурен, че името ти е познато. Торнли работеше за МИ5 и неговата специалност беше подводното разузнаване и саботажните операции. Но беше малко своенравен тип агент. От непокорните. Правеше каквото му харесваше. През лятото на шейсет и осма руснаците пристигнаха с няколко кораба на устието на Темза и навлязоха с тях. Не знам кой беше измислил тази политическа игра, но един от корабите беше траулер, който се оказа съоръжен за електронно разузнаване. Мръвката бе прекалено апетитна за сър Гай, затова той реши да се гмурне и да разгледа кораба отблизо.

Никой повече не го видя. Така и не изплува на повърхността на Темза. Просто изчезна.

Реши се, че руснаците са дошли с подготвен леководолазен екип, който е контролирал околността през подводен люк, похарчили са Торнли, натоварили са тялото му на кораба и са го изхвърлили в морето, след като си заминаха.

Напълно приемлива и много логична теория. Сам вярвах в нея… до онзи октомври преди осемнайсет месеца. Защото седях в онази кръчма и го гледах в очите. Разбирах, че той съзнава прекрасно, че съм го разпознал, а и сам не хранех илюзии, че не се е сетил кой съм.

Е, добре, излязох и запалих цигара. Сметнах, че каквито и да са намеренията му, най-добре ще е да му дам известна свобода в осъществяването им. Но ако знаех какво е имал предвид, щях да стана и да се махна, макар да се съмнявам, че щях да стигна далече.

Едва бях дръпнал два пъти и ето че той също излезе да се поразходи. Озовахме се двамата сами в онази гъста като захарен сироп мъгла и изведнъж той проговори: „Коулхелмс няма да дойде, старче“. Просто така, между другото.

Стреснах се, сякаш бях забол пръст в контакта. Космите на ръцете ми щръкнаха като гвардейците на кралицата. Ясно беше, че всичко е нагласено, но се притеснявах, че съм се надянал така простодушно. Бях се озовал в тази ситуация, защото се бях доверил на онази кабинетна маймуна. В резултат стоях в мъглата, слушах как океанът тежко се разбива някъде под краката ми и разговарях с призрак. Даже още по зле: знаех, че не сме сами. Имаше някой друг наблизо, просто долавях дишането му във врата си. Реших, че трябва да изслушам Торнли, каквото и да имаше да казва.

Очевидно беше чел секретното ми досие, защото знаеше за Гуардио и Трухильо и за операцията в Бразилия отпреди четири години. Всъщност беше запознат с всяка операция, в която бях участвал. Коулхелмс явно му беше доставил досието ми.

Абсолютно строго секретна информация, разбираш ли?

Сега изненадата. Оказа се, че Торнли не изпълнява никаква дълбоко засекретена операция, нищо подобно. Той беше дошъл там, за да ми предложи работа! Обеща ми сто хиляди годишно. Каза ми, че към мен ще се обръщат само когато се налага. Можел съм да живея където искам по света, а разплащането щяло да става чрез депозиране на сумата, в която банка пожелая.

„Ние не се занимаваме с политика — каза ми той. — Става дума само за бизнес. Наши клиенти са най-големите компании по света. Можеш да кажеш, че сме на разположение на световната индустрия. След като изпълниш първата си задача, а тя за теб ще е нищо работа, трябва да напуснеш Сикрет Сървис и от там нататък ще си заживееш като принц Чарли.“

Бях толкова смаян, че не намирах никакви думи, за да реагирам. Тогава той ми разказа за някои от останалите, които са в Играта, изброявайки ги на пръсти и едва в този момент схванах какъв е мащабът на тази „Служба“, както той я наричаше, защото той спомена имената на най-добрите в бизнеса.

Гацински — онзи от КГБ, който отвлече Жаги Ромолоф под носа на западногерманците; Кимото, неуморимият японски саботьор; Чарли Симънс, вероятно най-големият спец по електроника на ЦРУ; Тавен Камински, онзи як евреин, който създаде израелската група за антитерористични действия; Кит Уилоуби от Австралия; Аманет, иранският подпалвач от САВАК; две момчета от британската група за антитероризъм.

И към всичко това, два скъпоценни камъка: Данилов, онзи български бижутер, станал убиец — може би най-опасният човек в цялата група. Неговите деликатни ръце бяха изработили сачма не по-голяма от главичката на топлийка, в която беше впръскал една-единствена капка рицин. Чувал ли си за рицина? Капка с размера на прашинка захар може да убие кон. Сачмата се изстрелва с въздух и прониква лесно през дрехите.