Уильям Дил - Хамелеон

— Ще ви взема от втори кей в пет и половина, сър — каза той и в гласа му прозвуча характерния за Южен Бронкс акцент. — И след това ще излезем в морето.

— О, наистина ли? — вежливо се обади О’Хара. — И къде точно, по дяволите, се очаква от мен да отида?

Усмивката стана още по-широка и дупките между зъбите сякаш се разшириха.

— Но това е само част от програмата, организирана от туристическата агенция — каза той, леко засмивайки се. — „Можете да намерите най-добрите условия за риболов в открито море в непосредствена близост до острова.“

И с този цитат капитан Кей намигна и с леко ревматична походка се отправи по коридора, щракайки с пръсти.

— Гледайте за „Красавицата на Маями“ — добави той през рамо и отчайващо фалшиво затананика своята версия на „Дайте шанс на мира“.

А, да, каза си О’Хара, добре дошли на острова. Не са изтекли и двайсет и четири часа, а запознанството с местните побъркани е в пълен ход.

— Пет и половина — въздъхна той и затвори вратата.

И ето че сега чакаше на кея, чувствайки, че се намира в центъра на океана, в пет и трийсет сутринта, а слънцето още не беше изгряло и погледът му не можеше да открие никаква чаша кафе наблизо, и всичко това само защото някакъв неизтрезнял местен луд се бе появил на прага му посред нощ.

— Насам, сър — чу той мрачен глас в призрачния полумрак.

Капитан Кей се извисяваше на височината на О’Хара — една едра сянка, очертана на фона на пламтящото небе, застанала на мостика на издължена, добре запазена петдесетфутова увеселителна яхта. Той пиеше нещо от димяща чаша.

— Ако бях акула, вече да съм ви отгризнал краката. Хайде, качвайте се и си сипете кафе. А на идване можете да хвърлите въжетата насам.

Той се обърна, натисна някакъв бутон и два двигателя от по петстотин конски сили всеки, прочистиха гърлата си и с изръмжаване се събудиха за живот. О’Хара откачи въжетата на носа и кърмата и скочи на борда. Яхтата потегли, внимателно се измъкна от мястото си на кея и насочи нос към открито море.

О’Хара слезе долу и провери каютата. Беше празна. Празен бе и камбуза, който в допълнение беше безукорно чист. На котлона имаше кафеварка. Наблизо се виждаше кафемелачка „Браун“ и три пакета кафе на зърна. О’Хара се поинтересува от етикета на единия от пакетите. Танзанийско „Килиманджаро“.

Наля си чаша, върна се на палубата и се подпря на перилата, наблюдавайки Уолкърс кей да се смалява в далечината, докато слънцето започваше да се показва иззад хоризонта. Над главите им кръжаха чайки и гневно грачеха в тяхна посока. Двигателите смениха ритъма си, захващайки се сериозно на работа и „Красавицата на Маями“ набра скорост.

Когато слънцето показа целия си диск, Уолкърс кей беше само прашинка в далечината. Те лавираха между безброй малки песъчливи островчета, защитавани от назъбени коралови рифове, около които се плискаха спокойните води на отпуснатия океан. Тук-там се виждаха и други лодки, излезли на лов за голяма риба. Няколко дълги акули, по десет фута и повече, се приближиха към яхтата, надявайки се на подаяние. Коралови образувания минаваха на трийсет фута под краката им, макар да изглеждаха толкова близко, сякаш можеше да бъдат докоснати с ръка от палубата.

Петнайсет-двайсет минути след като потеглиха, капитан Кей промени курса и заобиколи един плосък, песъчлив остров. Откъм западната му страна, скрит от трафика на другите лодки в някакво заливче, един мъж с широкопола сламена шапка ловеше риба от кърмата на малка гребна лодка.

— Ей, там долу — излая капитан Кей. — Как върви?

Тони Фалмаут вдигна поглед и се усмихна:

— Тези мухи едва не ме свършиха. Още половин час и щяха да ми изсмучат кръвта. Я привържи тази спасителна лодка и пусни стълбата, докато все още съм жив.

— Готово, приятел — извика надолу червенокосия собственик на „Красавицата на Маями“. Даде на заден ход и хвърли въжето на Фалмаут.

Фалмаут изглеждаше добре, макар и малко напрегнат. О’Хара го намери за по-висок, отколкото го помнеше и определено по-слаб. Може би и малко по-сив. Но симпатичните черти на лицето му се подчертаваха от плътния загар и от устните му не слизаше познатата усмивка на мошеник. Изтеклите година и половина бяха проявили милост към него, особено в тази игра, в която дори само една седмица понякога може да стори ужасни неща с човека.

Високият мъж се изкатери на палубата и запали цигара. Хвърли клечката и проследи дъгата, която тя описа, преди да изчезне в огледално гладкото море.