Уильям Дил - Хамелеон

С благодарност.

На мама и татко, Кети и Джон, Стан, Бил и Мелиса.

На Темпъл и малката Кати.

На Майкъл и Мерилин, Майкъл и Марди, Ирвинг и Силвия, Керъл, Дон и Роуз, Дейвид, Мич и Кобри, Де Сейлс, Боби Бърд, Миси, Джоел, Айра и Ди-Ди, Питър и Кети, и Бети, и д-р Сам Грей.

На Джордж, Еди, Джеймс, Чък, Пол и Отдела за новини на „Канал 5“, Атланта.

На Бетси Нолан, Томи, Ед, Сидни Шелдън и Бърт.

На Марк Яфе и „Рендъм Хаус“, и Нат Лефкоуитц и Уилям Мирис.

На въодушевения ми редактор Питър Гедърс.

На чудесния ми литературен агент Оуен Ластър.

И накрая, с обич на старата мечка Таунсенд:

Довиждане, Стромболи, където и да си в момента.

Уилям Дийл, авторът на шест романа („Машината на Шарки“, „Хамелеон“, „Хулигани“, „Тайландски кон“, „27“ и „Първичен страх“), публикувани до момента в 17 страните роден в Ню Йорк по времето на голямата криза.

Животът му е бил изпъстрен със запомнящи се събития. Още съвсем млад взема участие във Втората световна война и има 29 полета с бомбардировач над Европа. Завръща се в Щатите, дипломира се в Университета в Мисури и започва работа като репортер, занимаващ се с криминалните престъпления във вестник „Атланта Конститюшън“. Напуска шест години по-късно, за да продължи кариерата си като фотожурналист и фоторепортер на свободна практика, без да изоставя перото. По-късно става главен редактор на награденото списание „Атланта“, пише очерци и сам обезпечава снимковия материал за тях (като например очерка за федералния затвор в Атланта, където прекарва доброволно пет дни, за да добие по-ярка представа за обстановката).

Дийл е от онези писатели експериментатори, които отварят нови хоризонти за събратята писатели на трилъри, но разработва с великолепно умение традиционните теми.

„Машината на Шарки“ (първият му роман, 1979), например, е полицейска история с много сцени на насилие и екзотични персонажи и според реномираното „Ню Йорк Таймс Бук Ривю“ (което не е чак толкова щедро на похвали) романът има същото значение за полицейската процедура, което има „Престъпление и наказание“ за романа, разказващ за убийците с брадви. „Машината на Шарки“, впрочем, става абсолютен бестселър и впоследствие е филмиран с голям успех с участието на Бърт Рейнолдс в главната роля.

„Хамелеон“, най-общо казано, е на тема „мисията“, но представлява напрегнат до скъсване трилър, с който авторът доказва, че няма да се задоволи със семплата роля на писател с претенции, а може сам да бъде шампион. Романът представлява направо експлозивна смес на насилие, секс (подобни сцени практически отсъстват от останалите му книги), източна философия, източни бойни изкуства и загадка в стила на Агата Кристи. Страниците са изпълнени с диалог и динамиката, която подхваща читателя още с първите редове, не го изпуска буквално до последното изречение, оставяйки го само да съжалява, че е прочел книгата толкова бързо.

„Хулигани“ е роман за насилието, което броди около нас по улиците, но авторът поднася сюжета с достойно за най-големите класици в жанра майсторство в уплътняването на образите, голяма изобретателност в намирането на допълнителни ресурси за подклаждане на напрежението и вече характерната за него лекота на диалога.

„Тайландски кон“ е един грижливо обмислен роман, в който Дийл продължава да демонстрира (както в „Хамелеон“) детайлно познаване Далечния изток. Действието (а основната цел на писателя е да накара читателя да изнемогва от действие) се носи с бясната скорост на „Похитителите на изчезналия кивот“ и изобилства със ситуации и персонажи, които макар и измислени, оставят впечатление, че са почерпени от реалността.

„27“ е роман на тема нацистката конспирация, но да се каже само това за него е все едно да се зави, че енциклопедия „Британика“ е справочник. Смятан е за най-добрия роман от този вид след излизането на „Деня на чакала“ (на Фредерик Форсайт). Единственото нещо, което липсва на тази дебела книга, са… повечето страници.

Последният му роман е „Първичен страх“ (1993). Роман изненада. Нищо от предишните му произведения не подготвя читателите на Дийл за това, с което ще се срещнат на страниците на тази книга. Това е съдебно процесуален роман в стила на Ърл Стенли Гарднър, подправен с кошмарен ужас с каратите на „Мълчанието на агнетата“. Критиката нарече този роман „чилър“ (съкращения от „chilling thriller“ — вледеняващ трилър).