Уильям Дил - Хамелеон

Тя помръдна в леглото и се обърна по гръб — сатененият чаршаф се плъзна встрани и голото й спящо тяло се разкри пред очите му. Той го гледаше с удивление, както винаги го беше разглеждал, и отново изпита тръпката на желанието, но утрото определено не бе най-добрата част на деня за нея. През отворената врата полъхна хлад и бавно раздвижи дантелените завеси, сякаш бяха бельо. Той придърпа с нежност чаршафа върху нея, за да не изстине.

Беше му дарила десет години и нито миг, през който да изпита съжаление.

— Grazie — прошепна той. — Tante grazie.

После се наведе и леко я целуна по бузата и след един последен поглед към яркото слънце отиде да вземе душ и да се преоблече. По-късно, преди да излезе, той се върна в спалнята, целуна я пак по бузата, а тя отвори едно око, усмихна му се и каза на разваления си английски:

— И не карай много бързо.

Когато секционният началник за първи път му възложи задачата, Фалмаут започна с изработването на списък. Това му отне няколко дни. Най-напред формулира целите, после разби работата на фази: на едната страна на листа написа фазите в хронологически ред, а на другата страна ги изброи по степента на риска, започвайки с най-рискованата. След това се захвана да ги редактира много внимателно, комбинирайки двата списъка по начин, който му гарантираше най-сигурния и безопасен път за изпълнение на задачата.

Предоставиха му великолепни сводки на разузнавателните служби. Получи всичко, което поиска: чертежите на колата, подробна карта на завода, на която бяха отбелязани всички контролни постове на службата за сигурност, снимки на самата писта, резултати от лекарските прегледи на Марца, Новилиано, Ди Фиере и тримата резервни пилоти, където имаше данни за личните им и професионални навици, описание на Падуа — живописен, крайно провинциален, известен не само с автомобилните заводи Акила, но също и с базиликата Сан Антонио и фреските на Джото, които привличаха туристи от цял свят.

Това беше добре. Туристически град. Щеше да има посетители за Нова година. Значи щеше да е по-лесно за работа, а и осигуряваше алиби за присъствието му.

Сглобяването на подробностите му отне един месец. Планирането извърши в Париж, в един малък хотел на Рю Френел, малко под Рю Лонгшан и на половин пряка от реката. Хотелът беше до центъра, макар и на тихо място. Той превърна стаята в малък боен щаб — със схеми по стените, разписания на влакове и самолети, снимки на главните действащи лица, чертежи на колата, плана на завода и карти на града.

Започна с изучаването на пътната мрежа и разписанията на средствата за транспорт. Фалмаут винаги отдаваше приоритет на пристигането и заминаването от дадено място. Като всеки добър агент, той поставяше на първо място запазването на живота си. След това можеше да се концентрира и върху самата работа по същество.

От Париж можеше да отлети за Ница, да вземе нощния влак по крайбрежието и с него да стигне до Милано. Там щеше да наеме кола до Падуа, изминавайки разстояние от около сто двайсет и пет мили.

Заминаването създаваше някои проблеми. Налагаше се след приключване на работата да се движи бързо, но без да привлича прекалено много внимание. Възнамеряваше да отпътува с колата до Верона, да вземе влака на север през Тренто, през прохода Бренер до Инсбрук и оттам до Мюнхен. Накрая щеше да се върне със самолет в Париж.

Единствената опасна част бе пътуването от Падуа до Верона. Но това бяха само четирийсет и пет мили — значи най-много един час път. По дяволите, щеше да измине поне един час, преди да се преодолее шока, а ако нещата се развиеха по плана, никой нямаше да се вглежда в такива като него.

Той отново подреди нещата в компютъра, който имаше в главата си, даде им възможност да се понаместят; преглеждаше списъка всяка нощ, запомняше го, унищожаваше копието, а на сутринта се залавяше да внася уточнения. Запомняше всяка нова версия на списъка и не пропускаше да унищожи писмения й вариант. Фалмаут бе в този бизнес отдавна — той просто бе престанал да допуска грешки.

Изминаха десет дни и едва тогава той почувства, че разполага с перфектен план.

Най-трудният проблем беше да се добере до самата кола — мерките за сигурност в завода в Падуа просто не предоставяха никакви възможности. О, можеше да се направи нещо, но рисковият фактор бе недопустимо висок. Трябваше да има по-добър начин. Посвети часове на изучаването на плана на завода; не по-малко време прекара в разглеждане чертежите на самата кола, анализирайки всяка част на машината и списъка на подизпълнителите.