Уильям Дил - Хамелеон

Движението беше толкова бързо, че той не видя пистолета, а само блясъка от дулото и усети как огнената вълна го блъсва в лицето, миг преди куршумът да пръсне мозъка му.

И докато падаше, Колин Бредли съумя да прошепне с последния си дъх една-единствена прощална дума:

— Хамелеон?

Когато Марца се събуди, навън още беше тъмно — онези няколко минути преди зазоряване, когато слънцето е все още скрито зад църковните камбанарии на Венеция и първите аленочервени пръсти на деня се протягат между сградите и се опитват да ги докоснат през лагуната. Жена му лежеше до него, изтегнала се странично, с пламтяща червена коса, разпиляна по жълтата сатенена възглавница. Той остана няколко минути, възхищавайки й се с полузатворени очи.

Ей, Марца, щастливо копеле си ти, мина през главата му. Имаш всичко и този път като че ли нещата са наред. Най-добрият период в живота ти.

Погледът му отскочи на копринената нощница, лежаща на пода, където тя я бе захвърлила снощи, и той тихо се засмя на себе си. Бяха женени от десет години, а тя все съумяваше да го изненада и очарова с безразсъдността си в леглото. Милена де ла Ровере — вилнеещата актриса, червенокосата тигрица, която би докарала до умопомрачение всеки режисьор от Холивуд и в Европа, за него продължаваше да бъде вече десет години изкусителка и любима.

Гледайки раздърпаната нощница, той си спомни как седеше върху него в леглото и с цяло гърло крещеше всички онези „мръсни английски думички“, на които я бе научил, как после свали тънките презрамки от раменете си и болезнено бавно дръпна надолу през гърдите си копринената нощница, докато те повече не можеха да се задържат от деколтето и пружинирайки, изскочиха сами с твърди зърна, които го зовяха, докато тя продължаваше да го измъчва, търпеливо измъквайки се от нощницата, оставяйки я да се свлече около коленете й, после измъкна първо единия си крак и го прехвърли през слабините му и накрая разкъса нощницата с другия си крак и небрежно я захвърли в другия край на стаята.

— Триста хиляди лирети — извика той, смеейки се, — а тя се отнася с нея като че ли става дума за хавлиена кърпа в „Холидей Ин“!

— Майната му на Халиди Ин — изкрещя тя и също се разсмя.

След това се отпусна върху Марца, пое едно от зърната на неговите гърди с устни и много бавно започна да се движи около него, докато не почувства, че набъбва и се втвърдява в устата й. Преди да започне да го смуче, тя го погледна.

— Va bene? — попита го закачливо.

— Molto bene…

После бавно прокара език от зърното към пъпа му и направи кръг около него.

— Е permesso…?

Попита го шепнешком, концентрирана върху стомаха му, докато очакваше отговор.

Марца изстена и също шепнейки, отговори:

— Не говори за това.

Той се отпусна на гръб и усмивката за дълго не слезе от лицето му, докато усещаше връхчетата на ноктите й, които като крилца на пеперуда го галеха по долната част на стомаха. След това, също така леко, усети езика й, някак на границата на осезанието му. Да, тя правеше това заради него. Харесваше й да започват точно така. След това устните й докоснаха леко върха на члена му. Той усети, че се възбужда, после тя го обгърна и започна нещо да си тананика, а Марца загуби представа за времето. Усещаше я навсякъде. Усещаше езика й, устните й, пръстите й. Започна да се движи в нейния ритъм, поддавайки се подсъзнателно на еротичната увертюра. Сърцето му заблъска в гърлото. Пръстите му потърсиха косата й; почувства, че тя започва да мята глава, стоновете й се усилиха и той долови дълбок звук да се заражда в гърлото й, притиснато в него, а междувременно той ставаше все по-твърд и по-твърд.

— Il tempo si e fermato per me. Една малка смърт — прошепна той. — Времето спря за мен.

— Времето не съществува — отвърна тя приглушено.

И тогава те спряха да говорят, докато, усещайки, че още малко и ще експлодира, той се смъкна надолу, издърпвайки я нагоре, леко я погали с длан по корема, почувства окосмението й, прибра пръстите си и направи бавни кръгови движения с ръката си, а после двамата отново започнаха да се движат в синхрон; тя го галеше и го притискаше все по-плътно към себе си и той усети как пламъците в нея отново го обгръщат. Тя прекара ръце зад гърба му, заби нокти и тъй като вече не можеше да не избухне в нея, той започна да повтаря без да спира: „Предавам се… предавам се… Предавам се…“ и накрая „Обичам те“.