Уильям Дил - Хамелеон

Когато се ожениха, клюкарите в жълтата преса им даваха няколко месеца, най-много година. Тя беше двайсетгодишна и бе смятана за една от най-ярките италиански филмови звезди още на седемнайсет години. Марца бе на трийсет и осем и беше на път успешно да се завърне в автомобилизма. Току-що бе спечелил третото си състезание поред, след като бе отписан от повечето спортни журналисти и спонсори в бизнеса. Цели три години бяха гледали на него като на един провалил се пилот на трийсет и пет, комуто банките нямаха доверие.

И тогава Новилиано, великият създател на коли, беше дошъл при него, за да му предложи да опита отново. С нова кола — експериментална, темпераментна, но безумно бърза и стабилна.

— На нея й трябва човек с опит — каза му тогава Новилиано. — Не мога да поверя тази кола на някой младок.

Това бе началото на едно от най-продуктивните сътрудничества в историята на състезателните автомобили. Новилиано, Марца и „Акила-333“ — една революционно нова кола с подгрявани стабилизатори отзад, които нагорещяваха обтичащия въздух, за да се постигне повишена стабилност, с подобрена аеродинамика, с уникална горивна система с впръскване на спирт, която увеличаваше пробега с петдесет мили повече от всичко останало по пистите, намалявайки спиранията за зареждане с поне една трета.

О, колата беше с отвратителен характер, но Марца я караше, сякаш се бе превърнал в част от нея. Никой не смееше да го докосне, а и той бе абсолютно безстрашен — човек презрял смъртта. В едно интервю бе споделил „Виждал съм смъртта два-три пъти да седи на оградата и да ми маха с ръка. Но й казвам «Защо не се шибаш, рано е още. Няма да получиш Марца и този път». Според мен, ако те е страх от смъртта, най-добре е да станеш касиер. Тази игра не е за теб“.

Когато се запозна с нея, почти си беше възвърнал предишните позиции, но се говореше, че или ще се откаже, или ще загине до една година, а и освен това тя беше само на двайсет и как би могъл той да се надява да я задържи, след като всеки мъж от пубера до вдетинения старец я желаеше.

Марца и „Акила-333“ правеха история в състезанията, а колата бе на път да постави началото на едно от най-вълнуващите начинания в автомобилната индустрия.

И колкото по-високо се издигаше нейната звезда, толкова по-бързо караше той. На всеки успешен неин филм той отговаряше с нов кариран флаг, развят за него при пресичане на финалната линия. Той изпитваше искрено удоволствие от успехите й, а тя виждаше в Марца онова, което малцина бяха допускани да видят — шампион във всичко, който я обичаше, уважаваше, отнасяше се към нея като към приятел и любима, а не като към филмова звезда. Другите бяха потискани от нейната красота и успехите й. „Потиснат“ беше непозната дума за него. Тя просто не беше част от неговия речник. За Марца беше немислимо да бъде потиснат от някого.

И тя го обожаваше за това.

Той караше колата с умение, което внушаваше страх; като човек, обладан от нечисти сили, но накрая Милена го помоли да се откаже. Беше баснословно богат. Вече нямаше какво да доказва на другите. Освен това Новилиано искаше да го вербува за една нова идея — нова кола, която щеше да има скорост и грация и да се движи шампионски със забележителния си двигател с впръскване, който щеше да утрои изминатото разстояние при един и същи разход на гориво. Е, не състезателна кола, а кола за улиците, но използваща всички приложими достижения на състезателните болиди. Работата на Марца се свеждаше до това да я тества, да я изпробва и да продължава да го прави, докато не стане перфектна.

Колата щеше да се нарича „Акила-Милена“, защото, както каза Професора — великият Ди Фиере, неин създател — тази кола щеше да бъде като красива жена. Така се отдаваше дан и на самия Марца, колата щеше да носи името на онова, което той най-силно обичаше на този свят. А каква кола бе само — трябваше да революционализира цялата автомобилна промишленост. Само патента върху системата за впръскване щеше да ги направи милионери от самото начало.

Така той се отказа от състезателна дейност. А тя от филмовата си кариера. Той намери великолепно място за новия им дом — затревен хълм на брега на Лагуна Венета с чудесен изглед към любимата й Венеция, и там той й построи вила в гръцки стил, само на двайсет мили от заводите в Падуа.

Марца обърна глава и се загледа под сводовете на вратите, отвъд терасата, през лагуната към Венеция, наблюдавайки как слънцето наднича зад камбанарията и бавно облива стаята в призрачно червено сияние. Това беше най-доброто време на деня за него. Открай време. Чувстваше се прекрасно. Денят обещаваше да бъде добър за изпитанията на „Милена“. В края на краищата той смяташе да заведе съименницата й в Монте Карло за Нова година. И първият изпитателен пробег щеше да стане новогодишен подарък, който смяташе да направи сам на себе си.