Уильям Дил - Хамелеон

Капитанът отиде на мостика и включи двигателите на бавен ход. Стръвта заподскача по повърхността на петдесетина фута зад тях.

Фалмаут седна на единия от двата специализирани стола за лов на едра риба, монтирани на кърмата.

— Реших, че няма да е лошо да съчетаем малко удоволствие с бизнеса — обясни той. — Сядай на другия и нека да поговорим.

— Просто от любопитство, Тони, защо избра мен? Защо реши да се спреш на някой, който се крие от света?

— Е, добре, Моряко, ние се познаваме, познаваме и територията, и на теб ти е много добре известно, че не съм човек, който се занимава с глупости… Кой друг да избера, да не искаш да се спра на смотания Уолтър Кронкайт? Казах ти, че се чувствах длъжник. Затова реших да оправя проблема със Зимния. От друга страна, ти си най-добрият, когото познавам за тази работа.

— „Работа“ ли каза? — попита О’Хара.

— Е, нали с това се занимаваше. Изкарваш си хляба като репортер. — Фалмаут запали цигара и хвърли клечката, която бе подхваната от вятъра.

— И как стана така, че ти отказа да приемеш предложението на Зимния? — попита О’Хара.

— По дяволите, не сме ли приятели? Освен това този човек не ми харесва. Точно мръсници като него са причина за лошото име на Компанията. От друга страна, Моряко, аз не бях толкова сигурен дали ще мога да те открия. Не ми е в това силата. Моята специалност е планирането на убийства. А дори да те бях открил, не бях сигурен дали ще мога да се справя с теб.

Той погледна с каменно лице O’Xapa за миг и после се засмя.

— На всичко отгоре — каза той, — кой кучи син би се съгласил да убие приятел за някакви въшливи двайсет и пет хиляди?

— Може би това е причината, поради която онзи скъперник не може да се обгради със свестни хора — обади се O’Xapa.

Фалмаут съблече ризата си и я просна отгоре на сандъка за улова.

— За начало ще ти разкажа една малка история — започна той, — която ще ти обясни за какво става дума, ако, разбира се, във всичко това има някаква логика, Моряко. Една история, която ще ти помогне да погледнеш на нещата в правилната им перспектива. Не е кой знае какво, но съм сигурен, че няма да възразиш. Историята е крайно интересна.

Случи се през есента преди… осемнайсет месеца. Бях се захванал с много гадна работа. Всичките ми задачи в продължение на цели две години бяха все гадни. Трябва да ти кажа, Моряко, беше взело да ми писва от службата. Нещастни екзекуцийки на дребно. Агенти, които са ни предали. Двойни агенти. Типове, преминали на наша страна. Задачата, за която искам да ти разкажа, беше в Шотландия. МИ5 — които, както знаеш, се занимават най-вече с контрашпионаж — бяха разкрили агент, устроил се на много деликатна длъжност в една от ядрените ни бази, захвърлена някъде на майната си. Мястото се наричаше Тобърмори, намира се на остров Мъл — далече на запад в Шотландия. Там е по-студено, отколкото в сърцето на банкер и е по-тъжно от руска любовна история. Онзи приятел се беше спотайвал дванайсет години, бавно изкачвайки се по стълбицата, за да се озове накрая там, където им е трябвало. Не си спомням как е бил разкрит и какво го е издало. Както ти казах, ситуацията беше деликатна. Той имаше връзки сред политиците… с някакъв пер, ако помня добре. Министерството на вътрешните работи не искаше да се ангажира със съдебен процес с неясен изход. Затова изпратиха мен.

Свръзката ми там се казваше Коулхелмс — един малък пикльо, който правеше всичко по най-неудобния начин. Типичен държавен служител. Ужасен дребосък. Както и да е, озовах се там, чакайки да се яви Коулхелмс, който трябваше да ми даде подробностите за набелязания обект. Уговорката беше да се срещнем в една кръчма — място, където сервират най-вече пиво, построена на скалите, точно на брега над морето. Мисля, че това е най-унилото заведение в целия шибан свят. Там винаги е мъгливо и е толкова влажно, че те пронизва до мозъка на костите. Пиех нещо и чаках, привиквайки с полумрака, защото там имаше само свещи, гледах през стаята, без да фокусирам поглед върху нещо конкретно и в един момент осъзнах, че погледът ми е спрял върху някакъв гигант на бара, а той също ме гледа с най-студения поглед, който бях виждал през живота си. Имаше жълтеникава коса, облечен беше в костюм от туид и държеше някаква изкривена сопа. На главата си имаше кепе, кривнато на една страна, брадата и мустаците му бяха засукани нагоре и подстригани накрая. Приличаше на полковник от шотландските хайлендъри 31 31 Планинец, войник от шотландски полк. — Бел.пр. . Типичен кореняк шотландец.