Уильям Дил - Хамелеон

Образи, които не можеше да забрави, също като образа на Фалмаут, оказал се в плен на собствения си кошмар, изпълняващ езическия ритуал на смъртта вместо „покръстване“.

Идеята беше безумна, защото самите Играчи се бяха захванали с Игра, много по-опасна, отколкото си беше представял.

— Господи, не съм ли те учил какво да правиш? — сопна се капитан Кей от мостика.

Голямата риба се беше откъснала от куката и бе изчезнала.

Капитанът слезе пак, дойде на кърмата и постави нова стръв.

— Трябваше да го подсечеш — каза той раздразнено. — Тежеше поне двеста фунта, Тони. Цели двеста фунта.

— Говорехме за важни неща — обясни Тони и нагласи кордата на мачтата.

— Риболов и приказки не вървят заедно — отсече капитанът. Върна се на мостика и нервно удари ръчката на двигателите.

Шумът върна О’Хара към действителността. Той изчака Тони да седне на стола.

— И ти наистина ли похарчи Коулхелмс? — попита той.

Фалмаут погледна О’Хара, в сивите му очи за миг проблесна хладен огън и после той кимна:

— Направих го, Моряко.

— Защо?

— Ставаше дума за работа като всички останали.

— За двайсет и пет хиляди долара?

— Не ставаше дума за това.

Откровеността на Фалмаут шокира О’Хара.

— А за какво? Защо просто не се върна в МИ5 и не разкри, че Торнли е най-обикновен дезертьор.

Фалмаут някак странно се прегъна на две. Плещите му увиснаха. Лицето му се издължи, бръчките покрай очите и устата станаха по-дълбоки. Гласът му прозвуча като глас на човек, който вижда пред очите си греховете, които е сторил, и плуващите, безтелесни лица на своите жертви.

— Виж какво — обади се той накрая, — изморих се, окей? Гоня петдесетте. Вече не мога да тичам така, както тичах едно време. Нито да скачам толкова високо, нито да се движа толкова бързо. Не можеш да се задържиш на върха в Играта, когато прехвърлиш четирийсетте. Започваш да забравяш. Зрението ти отслабва. Губиш издръжливостта, която някога си имал. Рефлексите ти се забавят. Почваш да допускаш малки грешки от време на време. Не фатални, но когато настъпи този момент, черният ангел започва да ти шепне в ухото.

— Господи, не може да не е имало нищо, което…

— Ти май наистина не разбираш, човече! Опитваш се да погледнеш на нещата от моралната страна, но в това, за което говорим, няма никакъв морал. Не виждаш ли, че нямах избор? Хващаш се на работа и това е. И съм благодарен, че го направих, защото отдавна можеше да ме няма. Тези хора не признават такова нещо като подаване на оставка. Провалиш ли се, опиташ ли да се измъкнеш, от този момент все едно че си мъртъв. Искам да ти обясня, Моряко, че при оставка те изпращат в ковчег и от това правило няма изключения. Е, добре, аз никога не съм си представял, че ще свърша с дупка в тялото. Винаги съм разчитал да умра в леглото. Така че нека забравим за моралните преценки, а? Не сме се събрали тук за това, а за да видим как можем да им пукнем балона. Ако разкриеш на света за какво става дума, аз съм свободен човек. Иначе продължавам да се крия през остатъка от живота си, а ще ти призная, че още отсега ми е омръзнало.

Настъпиха няколко секунди на неловка тишина.

— Не разбираш ли колко неприятно е да признаеш, че си изгубил това, което е било силата ти, особено, ако си имал само нея?

Отново мълчание. Това ли е наистина? О’Хара се питаше. Толкова ли е просто? Действително ли Тони е чак толкова изплашен, че да не може да се изправи срещу някакъв безименен, анонимен убиец, дебнещ в тъмнината? Той се замисли за собствената си параноя, но не намери отговора. Клопката, която Фалмаут сам си беше поставил, изглеждаше толкова логична, колкото всичко останало в страшния му разказ.

Реши да смени темата.

— Каква е целта на всичко това и кой, по дяволите, е Хамелеона?

Фалмаут се облегна, затвори очи и остави лицето си на слънцето. Болката от признанието, че е вече твърде стар за Играта, бавно се разсейваше по симпатичните му черти.

— Целта може да се изрази с една дума: алчност.

— Кои компании са замесени?

— Най-големите в света. За нас врагове са техните конкуренти. Ако врагът притежава нещо, което клиентът иска, то трябва да се открадне. Ако не можеш да го откраднеш, тогава убий онези, които вършат работата. Взриви им лабораториите, подпали ги, изхвърли ги от бизнеса, открадни им тайните. Кои са клиентите ли? Ха, кои ли не са? „Юнайтед Телефон“, „Континентал Мотор Къмпани“, „Сънсет Ойл“, бостънската „Обща Банка“, „Глобал Стийл“…