Уильям Дил - Хамелеон

— Какво си правил в Каракас онзи ден?

— Възложиха ми задача. Не знаех ще успееш ли да пристигнеш навреме. Не можех да им откажа, без да разкрия, че замислям нещо.

— И кой е този млад гений, наемник ли е?

— Бил е, преди това.

— Такива с лопата да ги ринеш, Тони.

— Не и като него. Като него няма много. Застрелял е някакъв от хиляда и деветстотин фута във Виетнам. А е използвал само карабина с нощен прицел.

— И каква задача изпълнявахте?

— Един тип на име Лавандър бил отвлечен от някакви местни muchachos. Трябваше да го върнем. Но точно онова, което се случи след това, може да ти даде нишката, за която искаш да се захванеш.

— И как по-точно?

Фалмаут отново се наведе към него и се усмихна с блясък в очите:

— Ще ти кажа, когато потвърдиш, че сделката ще стане.

О’Хара се бе загледал в нещо, което се движеше под повърхността на океана близо до куката със стръвта. Все още изпитваше безпокойство от това, че трябва да предаде двеста и петдесет хиляди долара на Тони Фалмаут, но ако получеше допълнителна информация от него, това можеше да го накара да го направи.

— Мисля, че ще се върна в Япония — каза О’Хара. — Ще заживея един хубав, обикновен живот. Без компютри, които управляват частни разузнавателни агенции, без призраци, които използват подобни компютри. Всичко е така сложно. Още от самото начало не исках да се захващам за тази работа.

Перката на голяма риба разсече повърхността за миг и отново потъна.

— Не можеш да се оттеглиш сега — предупреди го Фалмаут.

— Мога, и то много лесно.

— Направиш ли го, с мен е свършено.

— Защо, изпълни още една-две задачи и бягай — посъветва го О’Хара.

— Вече се крия. Съгласих се снощи да участвам в още една операция, но не се обадих на повикването на Куил, за да получа подробностите. Не може да приемеш задача, а после да изчезнеш, без това да породи известно безпокойство в сърцето на мистър Куил. Той вече сигурно си мисли, че или съм избягал, или с мен се е случило нещо лошо. Но каквото и да е решил, той сигурно е прехвърлил задачата на друг и точно това ми позволява да ти помогна.

— И как по-точно?

Нещо проблесна в погледа на Фалмаут, а на устните му се плъзна усмивка.

— Просто познавам обекта — обясни той. — Знам къде ще бъде проведена операцията по ликвидирането му. Знам кога. И знам кой ще бъде убиецът.

И след една ефектна пауза той допълни:

— Ще ти кажа като премия и името на човека, който избяга от нас.

Беглецът. Някой друг, който се крие. Да, това създаваше известни възможности. Точно споменаването на „премията“ подтикна О’Хара да вземе решение. Ако наистина и някой друг, освен Тони се опитва да се скрие от Хамелеона и ако той съумееше да го намери, това щеше да помогне да се получи потвърждение на разказа на Фалмаут.

— Ето каква сделка ти предлагам — каза накрая О’Хара. — Ако ми предоставиш тази информация, аз ще ти изплатя половината. Ако съумея да се възползвам от нея, ще депозирам останалата половина в банка, която пожелаеш или ще се срещнем и ще я получиш на ръка.

— Дявол да те вземе, Моряко, играеш малко грубичко!

— Парите не са мои.

Фалмаут кимна едва забележимо и после подаде ръка:

— Дадено — каза той.

— Сега да чуем — предложи О’Хара.

— Чуй ме, Моряко. Не мога да те излъжа, не мога да ти кажа, че разбирам всичко, което става, окей? Но мога да ти кажа следното… винаги има причина да постъпват по начина, който са избрали. Ето, не бяха изтекли и десет часа след завръщането ми от Каракас и разбрах, че Куил спешно ме търси. Свързах се с него. Трябва да разбереш, че ние — Хиндж и аз — притиснахме нашите cojones да ни предадат Лавандър, ясно ли ти е? Докарахме го, а две дни по-късно Куил има за мен спешна задача. Каза, че всичко трябвало да свърши за четири или пет дни. Нареди ми да се срещна със свръзката някъде из Карибите и да остана на разположение за евентуална операция по ликвидиране. И кой мислиш, е проклетият обект? Лавандър.

О’Хара искрено се изненада.

— Лавандър? — възкликна той.

— Да, Лавандър. Сега разбираш ли ме? Можеш ли да схванеш накъде води всичко това?

— Тони, те са твои приятели, така че чакам да чуя от теб какво мислиш.

— О, мислих дълго по въпроса. Логиката? Вероятно той представлява заплаха за някого.

— Защо?

— Знае прекалено много. За нещо . Но не знам какво е то. Работил е като платен консултант за много фирми по целия свят. Значи знае много неща за много хора. Знае и много фирмени тайни.