Уильям Дил - Хамелеон

Той направи жест, за да изобрази безсмислието на опита да се изредят всички.

Приказки, реши О’Хара. До момента Фалмаут беше дал твърде малко доказателства извън приказките. Нищо не можеше да се докаже.

— Това, което чувам, са само приказки — заяви той.

— Добре тогава, а какво ще кажеш за Гуардио — южноамериканския хардлайнер. Чу ли за убийството му, докато се криеше?

— В Япония получават вестници, Тони — каза О’Хара, съумявайки да се усмихне.

— Превратът беше замислен от Хамелеона.

— Ти каза, че не става дума за политика.

— Абсолютно точно, старче. Само бизнес. Гуардио планираше национализация на енергийните компании, а един от клиентите беше инвестирал петдесет милиона там. Торнли отиде за четири месеца и започна да заговорничи с генералите. Аз влязох в страната един месец преди преврата — толкова ми потрябва, за да планирам ликвидирането му. Убих го в църквата. Генералите затвориха границите и хванаха в капана семейството и лоялистите. На границата, може би на трийсет мили само, чакаше армия от четиристотин наемници. Трупът на Гуардио още не беше изстинал, когато те се стовариха от хеликоптери в парка срещу църквата. Още същата нощ вечерях в „Четирите сезона“ в Ню Йорк. Довършването на нещата отне четири дни, а цената беше два милиона долара.

— Те нямаха ли своя армия?

— Бригада от английски хайлендъри по договор с британската армия със специалната клауза, че могат да напуснат страната, когато пожелаят, стига тя да не е под пряка военна заплаха. Могат да бъдат изведени на линия, напълно екипирани, за по-малко от трийсет дни.

— Това е напълно недоказуемо — каза О’Хара.

Той стана, облегна се на перилата и се загледа във витлата, който разбиваха водата на пяна. Имаше много пропуски и недостатъчни подробности. Нуждаеше се от повече имена, от хора, които бяха избягали. От някой, който искаше да проговори. Отново се концентрира върху звука на двигателите и се изправи срещу стената. Но това този път не му помогна. Нещо по-силно от подробностите го привличаше неудържимо. Долавяше зародиша на голям репортаж и инстинктите му на професионалист просто звънтяха. Усети някаква тръпка дълбоко в стомаха си. Но само Фалмаут не стигаше, трябваше му още нещо. Трябваше да направи своите справки, преди да реши да предаде парите на Хауи.

— Кажи ми нещо за Торнли — поиска той. — Ако съумея да го спечеля за каузата, това ще бъде добро начало.

— Не съм го виждал от операцията с Гуардио.

— Някакви отцепници? Никой никога ли не е избягал?

Фалмаут се поколеба. Спечели малко време, запалвайки поредната „Житан“.

— Казвай де? — настоя О’Хара.

— Ще направим ли сделката? — попита Фалмаут.

— Още не знам. С това, което ми разказа, дори не мога да започна да сглобявам нещо смислено. Трябват ми имена, за да се захвана с лицата, и лица, за да продължа с онова, което е направено. И искам да знам кой се крие.

— Не съм казал, че има такъв.

— Не ми казвай, че ти си първият, на когото хрумва да се махне от тази лудост.

— Светът е луд! — каза Фалмаут. — Ти беше в Играта цели пет проклети години, О’Хара, нищо ли не си научил? С алчността идват парите, с парите идва властта, а именно това е крайната цел.

— Не говориш за света, в който искам да живея.

— Така е, Моряко. И затова, ето ти една възможност да го промениш. Наистина ли се съмняваш, че като ти разказвам тези неща, аз рискувам живота си?

О’Хара се замисли как да отговори, но Фалмаут продължи атаката:

— Просто разбери, че когато има нужда от нещо, винаги ще се намери някой, който да го предложи.

— И този някой е Хамелеона?

— Хамелеона е само началото.

— На мен ми стига, за да започна отнякъде. Кой е той?

— А-а, кой наистина е той? Едно тяло без лице. Повей на въздуха. Никой от Играчите не го е виждал, поне никой от тези, които аз познавам. „Хамелеон“ е единственото, което знам, и то от другите момчета, с които съм работил. Но той е главата и съм чувал това достатъчно често, за да повярвам, че е истина.

— Не знаеш ли откъде действа?

— Не. Мога да ти разкажа всичко, което знам за него, само за трийсет секунди. Той е от жълтите и се подвизава от доста време. Тъкмо по тази причина ти си единственият, подходящ за тази работа, старче. Познаваш Япония, както познаваш лявата си ръка, а от друга страна, познаваш и Играчите, така че можеш да прецениш важността на това, което ти казвам.

— Откъде знаеш, че е жълт?

— От Торнли. От другите разбрах, че е най-опасният в групата. Именно Хамелеона премахна Колин Бредли.