Уильям Дил - Хамелеон

— Бредли е мъртъв?

— Да. Изплува в Ийст Ривър с куршум в главата. Някой е решил, че Хамелеона трябва да бъде убит и Бредли сметнал, че задачата е по силите му. И свърши, като му пръснаха главата. Ето така се получава, когато мислиш.

— Кой е решил да го премахне?

— Не знам отговора и на този въпрос, но не е трудно да се досетя, че е бил един от враговете.

— От твоята уста всичко това звучи като война, Тони.

— Така е. Но не студена война, Моряко. — Той се наведе и с театрален шепот изрече: — А една гадна доларова война.

— По какъв начин си върши работата този Хамелеон, как ръководи това побъркано шоу, за което ми говориш, след като никой не е бил в контакт с него?

— Чрез Мастъра .

— Какъв Мастър?

— Говоря ти за компютър. Всичко се върши по компютър. Единственият жив човек на върха, с когото контактувам, се нарича Куил.

— Той ли е свръзката ти?

— Да.

— Куил?

— Да, Куил.

О’Хара поклати глава:

— Звучи ми сякаш си чел прекалено много Дикенс — каза той.

— Няма значение, това е името, дяволите да го вземат. Куил. Никога не съм го виждал и единственият начин да вляза във връзка с него е чрез Мастър.

— И Мастър е компютър?

— Точно така. За да се свържеш чрез Мастър, трябва да минеш през цяла серия проверки. Проверка на гласа. Засечка с числа. Променящи се лични кодове. Ето такива неща. Но работата се върши така просто, че даже ужасява. Появява се заявка. Куил програмира Мастър, определя най-подходящия изпълнител и се свързва с него. За всичко е помислено. Билети, пари, свръзки, резервации в хотелите, коли. Дори оръжие, ако има нещо специално, което би могло да ти потрябва. Възнаграждението е депозирано по сметка, която посочиш, преди още да си събрал нещата си за път. Всичко става така гладко, както изтичането на пясъка в пясъчния часовник.

— Кажи нещо за самия човек, какво е правил в миналото?

— Никога не съм го виждал. Не бих го познал дори ако се изправи срещу мен на улицата и ми се изплюе в очите.

— Искаш да ми кажеш, че си в цялата тази история от осемнайсет месеца и още не си виждал нито един от Играчите на върха?

— И може би никога няма да ги видя. Не се налага.

И докато слънцето минаваше над главите им, пронизвайки безмилостно с лъчите си, Фалмаут разказа подробностите по операцията Гуардио, продължавайки със случайната смърт на Марца и унищожаването на колата „Акила“. Той разказа къде е поставил експлозива, къде е чакал, какви влакове и самолети е използвал.

— С „Акила“ се справих толкова добре, че те все още се опитват да разберат как е станало. Операцията забави работата над колата с месеци. Още не са преодолели шока от смъртта на Марца.

— Искам от тебе писмено да изложиш всички тези подробности.

Фалмаут се замисли за момент.

— Когато ми преведете сумата.

О’Хара също помисли малко и после кимна:

— Искането ти е справедливо. Но всичко това трябва да влиза в някаква схема, трябва да има нещо, което свързва нещата в едно.

— Виж какво ще ти кажа, Моряко, не търси някаква логическа закономерност.

Но съзнанието на О’Хара беше тренирано да разглежда заедно както логичните, така и нелогичните възможности във всяка ситуация. Трябваше да има някаква свързваща нишка, някаква върховна цел в тази лудост, но когато сподели мислите си, Фалмаут само се изсмя.

— Това е Игра за забавление и печалба, проста и обикновена. Някой някъде трупа състояние. Какво мислиш, е струвало ликвидирането на Марца? Само аз получих сто и петдесет хиляди. Цената за клиента вероятно е била около половин милион.

О’Хара продължаваше да изпитва недоверие. Струваше му се, че операцията „Мастър“ има по-висша цел от „забава и печалба“. Но може би тази цел беше известна само на Хамелеона.

— Ако се опиташ да откриеш следите на някаква конспирация, ще се озовеш с китайска кръстословица в ръцете — настоя Фалмаут. — Понякога задачите изглеждат направо безсмислени. — Той разказа за Хиндж, който беше убил един човек в Хаваите само и само за да вземе от него една дузина негативи, а после бе унищожил и тях.

— И кой е този Хиндж? — поинтересува се О’Хара.

— Един скапан каубой. Убива, без да мисли или да се колебае. Мъже, жени — няма значение. Може да го направи с нож или пистолет, но може и с отровни стрелички или с гарота. Дявол да го вземе, той просто може да ни заплюе и двамата с теб ще умрем.

— Никой не може да те убие, Тони.

— И аз мислех така, докато не участвах с него в една операция преди два дни в Каракас.