Уильям Дил - Хамелеон

— Къде се намирате, лейтенант?

— На островите, но това не толкова важно. Налага се да попътувам. Мога ли да се възползвам отново от вашия „Лиър“?

— Къде искате да го изпратя и кога? — попита Хауи незабавно. Гласът му прозвуча възбудено.

— Колкото е възможно по-бързо. Летището на Форт Лодърдейл.

— Значи да смятам, че имаме материал за публикуване?

— Ще ми трябват още ден-два, за да бъда сигурен в това.

— Много сте предпазлив, това ще ви кажа.

— Става дума за вашите пари, мистър Хауи.

— Да, да… но вие се срещнахте с този Фалмаут, нали?

— Да.

Настана мълчание, сякаш Хауи очакваше О’Хара да продължи. Накрая издателят не издържа:

— Е?

— Още не съм готов да говоря по този въпрос. Но ще ви кажа, че му изплатих сто двайсет и пет хиляди. Ще получи останалото, ако информацията се окаже добра.

— От това, което току-що казахте, предполагам, че усещате, че има нещо, така ли е?

— Нямаше да се разделя с такава сума, ако не мислех, че в разказа му има нещо. Но сглобяването на цялата картина може да се окаже проблем.

— Разполагам с най-добрите адвокати по дела за клевета, лейтенант. Искам да бъда точен, но не и предпазлив.

— Ще имам това предвид. Обикновено нещата се развиват по обратния начин — издателят ме кара да бъда предпазлив.

Хауи се засмя.

— От това, което долавям у вас, лейтенант, усещам, че ако се натъкнем на нещо, то ще е голямо.

— Благодаря.

Нова пауза.

— В опасност ли сте, лейтенант?

О’Хара се замисли за няколко секунди и после каза:

— Има елемент на риск. Може да нарушим спокойствието на доста гадни типове.

— Значи ги познавате?

— Лично и по репутация. Но точно в момента разполагам само с предположения. Ако говорим повече по въпроса, може да навреди, както и да увеличи риска.

— Мисля, че не е необходимо да ви казвам да се пазите.

— Не е.

— Добре. Както казах още при първия ни разговор, аз ви имам доверие. Но ще призная, че любопитството ми просто ме изгаря. А освен това, подготвил съм ви една малка изненада.

— Каква?

— Скоро ще разберете — засмя се Хауи.

— Не обичам изненадите, мистър Хауи.

— О, мисля, че тази ще ви допадне.

О’Хара изостави темата… вероятно Хауи възнамеряваше да му изпрати два живи рака в кухнята на самолета.

— Ще ви се обадя отново след около три дни — каза той. — Мисля, че тогава ще мога да ви кажа дали парите ви са хвърлени в тоалетната.

— Самолетът ще пристигне във Форт Лодърдейл след четири часа. Ако имате нужда от още нещо, ако се появят проблеми, обадете ми се по всяко време. Мога и да не се окажа в състояние да обявя война, но поне ще опитам, ако се наложи, дявол да го вземе.

— Благодаря. Ще поддържаме контакт.

Свързването с Магьосника не се оказа толкова лесно. Най-напред се оказа, че линиите са задръстени. После се опита от Форт Лодърдейл, където слезе от чартърния самолет на капитан Кей. В слушалката нещо силно изпука и когато връзката най-сетне се осъществи, гласът на телефонистката се чу, сякаш се обаждаше някъде от центъра на земята.

— Le Grand Gustavsen Hotel, s’il vous plait — извика O’Xapa.

— Hotel? — каза тя с въпросителна нотка.

— Oui. Le Grand Gustavsen.

— Pardonnez-moi… Хилтън ли казахте?

— Густавсен! — изрева O’Xapa, чудейки се как е възможно да се чуе Хилтън вместо Гран Густавсен.

— Ah, oui, Gustavsen. Un moment, s’il vous plait.

Ново пращене, някакво съскане и накрая се чу човешки глас. Гласът прозвуча кисело — очевидно принадлежеше на гост на хотела, който случайно, минавайки край телефона, беше решил да вдигне слушалката.

— Да?

— Там ли е Магьосника? — попита O’Xapa.

— Кой?

— Магьосника. Ротшилд. Собственикът на хотела.

— Имате предвид онзи, който свири на пианото?

— Да.

— Не знам.

— Дайте ми тогава някой от персонала на хотела, ако обичате.

Нещо изтрака силно, като че ли онзи, който бе решил да отговори на позвъняването, беше хвърлил слушалката през залата.

Секунди по-късно в ухото му прозвуча гласът на Жоли:

— Allo. Que desirez-vous? С какво мога да ви помогна?

— Жоли? Обажда се О’Хара.

— Ah, François! Comment са va?

— Добре съм, Жоли. Ou est le Sorcier?

— На пазар.

— J’arrive ce soir. Voulez-vous me donner la piece avec la salle de bain?

— Volontiers! Quelle heure?

— Още не знам. Très tard. Vers deux heures, peut-etre.

— Bon! Ou etes-vous?

— Флорида. Чакам полета. Кажи му, че ще имам нужда от помощ.

— Чудесно! Ще застелем леглото ти с нови чаршафи.

— Много щедро от ваша страна, Жоли.

— Pour vous, mon ami, je mieux. Възлагаш ни задача значи?

— Може и така да стане. Чуй сега, когато Майк се върне, кажи му, че искам да направи справка за четири имена. Добре ли ме чуваш?