Уильям Дил - Хамелеон

— Винаги мислиш за всичко, нали?

— Опитвам се.

— Какво знаеш до момента?

— Ами… даде ми да прочета онова писмо от…

— Фалмаут.

— Точно така. Но спокойно можеше да ми даде ръкопис, написан на старогръцки.

— Сега разбираш ли какво имах предвид?

— Но аз ще се науча.

— Това не е игра за аматьори. Тук…

— Аматьор ли? Аз съм репортер от…

— Не става дума за това… Говоря за Играта, за възможността да се занимаваш с едни от най-опасните хора на све…

— А аз съм жена, нали?

— Ще ме оставиш ли да свърша? Не е свързано с пола ти. Аз познавам тези типове, знам как действат. Работил съм със… или против повечето от тях. За теб тази територия е напълно непозната. Един пропуск от твоя страна и те ще те премахнат, сякаш са размазали муха на прозореца.

— Не се безпокой за мен, О’Хара! Аз съм се занимавала с Мафията.

— В сравнение с това, за което ти говоря, Мафията е игра за деца.

— Е, чак за деца!

— Каквото и да си мислиш, е точно така. Ти си добра, признавам ти го, но…

— Много ти благодаря.

— Престани да ме прекъсваш.

— Престани да се държиш покровителствено с мен.

— Глупости, покровителствено.

— Ти се държиш покровителствено.

— Казах, че си добра. Ти си много, много добра, окей?

— Точно това е покровителствено поведение.

— А-а, майната ти — и той отново се зарови под чаршафа.

— Аз мога да помогна, О’Хара. Повярвай ми.

— Без значение е колко си добра, ако си мъртва.

— Казах ти, не можеш да ме изплашиш.

— Не се опитвам да те плаша, опитвам се да те убедя, че това е игра за убийци.

— И може да бъде играна само от такива, нали?

— Аз не съм убиец и никога не съм бил. Но познавам тези хора. Познавам начина им на мислене. И мога да се справя с тях.

— Аз пък се справям от тринайсетгодишна.

— С тях ! Казах, че мога да се справя с тях !

— Намерих те в Япония, намерих те и тук. Нека не отминаваме това като дреболия.

Настъпи мълчание. После О’Хара проговори отново:

— Нека опитам от друг ъгъл. Дори ако има сензация и ако аз реша да се занимавам с нея, и ако намерим достатъчно материал, който да ни даде макар и само начална точка, та ако всичко това се сбъдне, тази история въпреки това ще си остане доста… страшна.

Тя му се усмихна:

— Не можеш да ме замотаеш, О’Хара. — В кафявите й очи проблесна пламъчето на очакването. — Знам, че ще бъде нещо голямо. Знам, че мистър Хауи нямаше да ме изпрати да те търся из цял свят, ей така, за нищо. А и ти не си тук, разхождайки се със самолета на Хауи само за забавление. Хайде, О’Хара, разбери, че аз мога ди ти бъда в помощ. Дай ми шанс.

— Събуди ме в десет — каза той. — Ще заспя, мислейки за това.

Тя въздъхна, остави чашата на шкафчето и излезе. В мига, в който вратата се затвори след нея, О’Хара изморено стана. Избръсна се, взе душ и застана в ъгъла на стаята, където почти час изпълняваше серия движения, известни като „Пеперуда“, освобождавайки се от болката и вдървеността. След това седна на пода и потъна в двайсетминутна медитация.

Когато завърши сутрешния си ритуал, чувстваше, че отново е жив и готов да посрещне и този ден.

Тя се върна пет минути по-късно, този път с Жоли и Магьосника.

— Каква забележителна промяна — отбеляза тя. — Само преди час ти се държеше, сякаш умираше.

— Преди час наистина се чувствах така. Окей, нека видим с какво разполагаме, а после ще те въведа в нещата.

— Най-напред — започна Магьосника — не успях да открия нищо за този тип Хиндж.

— Военното разузнаване?

— Нула. Поне засега изглежда като че ли той е съумял да се опази от всички архиви.

— Окей. Нататък.

— Фалмаут. Ето разпечатка на всичко, което изрових за него. Направих кръстосана справка на ЦРУ и МИ6. Много интересно.

За О’Хара обаче материалът съдържание твърде малко нова информация. Няколко подробности, за които не знаеше, но в основни черти те потвърждаваха, че Фалмаут се е пенсионирал. Както ЦРУ, така и МИ6 преставаха да актуализират данните за бившите си агенти след излизането им в оставка.

В досието на Данилов, обаче, имаше по-интересни неща: Данилов се подозираше не в шест или седем, а в цели дванайсет убийства, включително две на територията на Съединените щати; той беше разработил рициновата сачма, както и оръжието, с което тя стигаше до организма на жертвите; беше работил в няколко случая за КГБ, което не беше кой знае каква изненада. Голямата изненада бе, че в продължение на две години, допреди осемнайсет месеца, Данилов беше действал в Карибския басейн и бе разработвал свръзки за руснаците в Хаити, където бе добре познат. Беше излязъл в оставка преди година и половина и в два или три случая бе разпознаван от други агенти както в Порт-о-Пренс, така и в Кап-Хаитиен.