— Това е човек, действащ като посредник между агент и контрольора му в централата. Обикновено той служи като проводник на информация. Понякога има властта да поставя задачи, както е в този случай.
— Познаваме ли този човек? — попита Мага.
— Не, но знаем кой трябва да бъде убиецът. Хиндж. — О’Хара извади полароидната снимка от портфейла си и я подаде. — Ето, това е Хиндж. Фалмаут ми даде снимката. Използвал я е за визуална идентификация на Хиндж по време на операцията в Каракас. Лавандър ще пътува под името Дж. М. Тийч. Най-добрата ни възможност е да се свържем с Лавандър, преди той да слезе от кораба.
— А знаем ли откъде ще мине? — запита Илайза.
— Това вече е въпрос на предположение, но все пак мисля, че той ще пристигне в Монтего Бей, Ямайка, в петък, рано сутринта. Аз… аз направих изстрел в тъмното. Изпратих му телеграма, в която му нареждам да не напуска кораба и я подписах с името „Куил“.
— А какво ще стане, ако той не познава този Куил? — поинтересува се Магьосника.
— Е, не може да избяга. Телеграмата няма да му бъде предадена преди заминаването на кораба от Хондурас. Просто няма къде да отиде.
— А Хиндж? — запита Илайза.
— Той може да влезе в играта по най-различни начини, но като се отчита времето, с което разполага, аз мисля, че ще използва самолет.
— Бихме могли да наблюдаваме летището в Монтего Бей — предложи Магьосника.
— Трябва само да наблюдаваме митницата — съгласи се Илайза.
— Но, разбира се — възкликна Жоли, — митницата е само в една зала. Всички излизат в чакалнята през една и съща врата.
— Аз ще покривам аерогарата — каза Илайза. — Дори, ако е предпазлив, пак няма да очаква, че ще бъде следен от жена.
— И защо не? — попита О’Хара.
— Той е мъжкар… ясно е от онова, което ни разказа за него. Съзнанието му няма може да приеме, че една жена може да играе в същата игра, в която играе и той.
— Може би. Но аз казах, че е професионалист. Той не поема рискове. И убива по инстинкт… при това знае повече начини за убиване, отколкото ти можеш да си представиш, Лизи.
— Не, не започвай пак.
— Какво? — попита Магьосника.
— Това с „Лизи“. Казвам се Илайза.
О’Хара я погледна и се усмихна. Погледът му срещна нейния и след малко тя не издържа и отмести своя поглед. Е, помисли си тя, беше крайно време. Първият признак на реакция, откакто съм тук.
Тя ще ни забърка в неприятности, мислеше си О’Хара, тя самата е една голяма грижа и това се вижда толкова ясно от погледа в тези очи и от начина, по който е стиснала устни.
За Магьосника можеше да се каже точно обратното, той можеше да играе като Джеймс Бонд или като Лаурел и Харди, според ситуацията. А Жоли щеше да се занимава с други неща.
— Окей. Познавам Лавандър само по описание, а Монтего Бей не е толкова малък град. Ако се измъкне, ще имаме проблеми. Нека приемем, че аз и Майк ще поемем кораба и ще се опитаме да стигнем до него, преди да се е озовал на улицата. Илайза, ти отговаряш за аерогарата. Ако Хиндж се появи, остави го да действа свободно, защото ако скъсиш дистанцията и той те забележи… просто ще те убие. Помни, този човек обича пистолетите повече от хората. Ако имаш късмет, можеш да разбереш къде ще отиде.
— И какво да правя тогава? — запита тя.
О’Хара се замисли и после отговори:
— Няма да усложняваме нещата. Ще се обадиш в хотела. Къде ще отседнем? — обърна се той към Магьосника.
— „Халф Муун Бей Клъб“. Ще наемем три бунгала. Така ще влизаме и излизаме, без да минаваме през фоайето.
— Добре. Ще използваме телефонната централа. Ако видиш Хиндж и останеш с него, докато не спре някъде, обади се на рецепцията и остави съобщение за нас къде да те намерим.
— Ние сме двама — обясни Магьосника, — ще можем да проверяваме през пет-десет минути.
— Ами аз? — обади се с възмутен глас Жоли.
— Жоли, можем да се приближим към Хамелеона само по два начина. Единият е чрез Лавандър, другият е Данилов. Но Данилов се крие и ако наистина познава Хаити толкова добре, колкото изглежда, има вероятност той да се крие там.
— Това наистина е един халосен изстрел в тъмното, Франсис — поклати глава Магьосника.
— Нямам представа как иначе да започнем да го издирваме. Той се крие. Не е нелогично да опита Хаити. Ако е ключовата фигура за руснаците там, сигурно познава това място по-добре от тях. А има и приятели там. Жоли, мислиш ли, че би могъл да скриеш един български убиец с лице като зелка някъде в Хаити?
— Мосю, в Хаити аз бих могъл да скрия светложълт слон в престилка на зелени точки.
Читать дальше