Уильям Дил - Хамелеон

Водачът на групата продължаваше да се усмихва, но в усмивката му вече имаше нещо гадно.

— Говориш големи приказки за такъв малък човек. За да говори така, човек има нужда от приятели.

— О, аз имам много приятели. Един от тях, например… — той погледна часовника си, — точно в този момент е в дома на Киадо. Защо не му позвъните, преди да продължим разговора?

Тримата терористи се спогледаха въпросително. Откъде знаеше този гринго името на Киадо? Що за номер им разиграваше?

— Наистина ще бъде най-добре да му позвъните — посъветва ги Хиндж с глас, който някак незабелязано беше станал твърд и лишен от емоции.

Водачът го изгледа за няколко секунди, после взе слушалката и набра номера.

— Човек никога не е сигурен, докато не опита, нали така? — съобщи Хиндж.

Фалмаут седеше зад волана на своята „Файърбърд“ на стотина фута от дома на Киадо. На задната седалка имаше малък пластмасов диск, не по-голям от чаена чинийка, в чийто център беше поставен микрофон с размера на нокът. Антената беше насочена към отворения преден прозорец на къщата на Киадо. Тънък проводник свързваше микрофона със слушалката в дясното ухо на Фалмаут. Устройството позволяваше да се подслушва разговор от хиляда ярда.

Самият Киадо лежеше на предната седалка до Фалмаут. Около гърлото му беше обвит шнур от пластичен експлозив С-4, не по-дебел от найлонова рибарска корда. На тила му нишката беше свързана към радиоуправляем детонатор. Киадо беше мъртъв вече от един час — от момента, когато Фалмаут се срещна с него. Киадо беше видял високия гринго с пурата в уста да натиска вратата на колата си, опитвайки да я заключи. Когато Киадо се приближи до него, високият мъж се обърна, посочи пурата и запита на перфектен испански: Deme un fosforo, por favor? В следващия миг Киадо усети нещо да го убожда по гърлото, нещо, което започна да пари и огънят се разпростря надолу по шията му, към гърдите, още по-надолу по ръцете и връхчетата на пръстите и тогава въртящият се свят се отдалечи от него, а мъжът стана все по-малък и по-малък. Стреличката беше попаднала в главен нерв. Фалмаут захвърли терориста на предната седалка, подкара колата, спря в една малка уличка и уви пластичния експлозив около гърлото му.

Ухото на Фалмаут започваше да го боли от врявата — две плачещи деца, острия глас на жената, извисяващ се над ревящото някъде в къщата радио, хленченето на третото дете в ръцете й. В този миг телефонът иззвъня и тя вдигна слушалката.

— Que hay!… Buenos noches, Areno… Que pasa?

Фалмаут включи на скорост, наклони се през седалката и изправи тялото на Киадо в седнало положение. Насочи колата към къщата, отвори вратата, намали и рязко зави, избутвайки тялото на Киадо точно пред дома му. Натисна клаксона няколко пъти и започна да се отдалечава, забелязал, че жената на Киадо със слушалка в ръката гледа през прозореца тялото на съпруга си. Фалмаут натисна бутона на детонатора.

Експлозията откъсна главата на Киадо. Тя заподскача като футболна топка из двора.

Жената изпищя. И продължи да пищи истерично в слушалката, а след това изкрещя:

— No! No! Pasco, no! Esta muerto! — И започна отново да пищи.

Фалмаут караше, без да спира. Измина шестте преки до първата главна улица, паркира колата и тръгна по една от малките улички. Намери задния вход на някакъв ресторант, точно както Анхел му го беше описал, мина през кухнята, прекоси с небрежна походка между масите и излезе през централния вход. Никой не му обърна внимание. Отвън го чакаше такси.

— Rico? — попита Фалмаут.

— Si, senor.

— Bueno — каза той и се качи в колата. — Lieveme al Hotel Tamanaco, por favor.

Арено отвори широко очи, докато слушаше крещящата в слушалката съпруга на Киадо. След малко стовари слушалката на вилката.

— Los bastardos lo mataron! — извика той и сграбчи пистолета на масата.

Хиндж обърна куфарчето към него и натисна бутона на лазерния прицел, скрит в дръжката. Зеленият лъч на лазера мина по стената и се закова върху гърдите на Арено. Чу се серия слаби изпуквания; човекът с брадата някак необяснимо се повдигна на пръсти и се заби с гръб върху стената. Столът му също изтрака в стената. В гръдния му кош се появиха дузина малки дупки от куршуми. Масата се обля в кръв, а също и стената, край която той се свлече като костюм, паднал от закачалката. Остана да лежи там, затворил здравото си око, а сивото впери странния си поглед в тавана. Устата му се разтвори, от нея се разнесе дълбок, бълбукащ звук; десният му крак потръпна конвулсивно. И тялото му се отпусна напълно безжизнено.