Уильям Дил - Хамелеон

Тя се гърчеше под него, пискаше от удоволствие, после почна да крещи, накрая застена. Беше го обхванала с крака през таза и всеки път, когато проникнеше в нея, тя ги пристягаше малко повече, забивайки дълбоко ноктите си в гърба му. По брадата му започна да се стича пот и прокапа на челото й, а тя се изкиска и го пресрещна с движение на ханша си нагоре. Въпреки полумрака в стаята, той можеше да различи лицето й, и видя, че е обърнала налудничавия си поглед нагоре.

— Mas, mas, mas — искаше тя още, но той вече нямаше какво да й даде — усещаше, че може да се сдържи още много малко и че сфинктерът му е стегнат в напън да устиска до последния момент.

Чу с периферията на съзнанието си, че вратата с трясък се отваря.

През следващите няколко секунди, съзнанието му възприе случилото се в объркана, забавена последователност:

Две мрачни фигури застават на прага.

Момичето отваря уста да изписка.

Разнася се някакъв слаб звук:

бъпбъпбъпбъпбъпбъпбъпбъпбъпбъпбъп

Гръдният кош на момичето се превръща в каша, а тялото й се забива в стената.

Куршумите, които разкъсват тялото й, вдигат повече шум от изстрелите.

Момичето пада настрани, главата й безжизнено започва да се клати като махало покрай ръба на дивана, а потната й черна коса провисва до пода.

На чаршафа се появяват две кървави петна и започват да се разширяват в негова посока.

Той най-сетне съумява да се обърне и да протегне ръка към пистолета, но отново се разнася този приглушен, едва доловим звук:

бъпбъпбъпбъпбъпбъпбъпбъпбъпбъпбъп

И пистолетът, лампата и сандъкът изчезват във вулкан от трески.

Той пада назад, отворил широко уста, за да си поеме въздух, все още възбуден, ококорил ужасени очи към силуета до леглото и насочения в окото му автомат.

И свърши за няколко секунди. Какво, за бога, беше всичко това?

В полумрака на стаята един тънък като пръст лъч светлина на фенерче съпровожда другата фигура първо в банята, а после в кухнята.

— Que quiere Usted? — съумя най-сетне да извика Гомес.

— Млъквай — отсече гласът на този с автомата. — И отговаряй на английски, когато те попитам.

Той чу звук на течаща вода в банята. Другият се върна и Гомес позна провлечения му глас.

— Няма никой друг. Този наивник наистина е голяма работа. Сложил си е цяла вана. Течаща вода. Някакъв шибан модерен телефон там, в ъгъла. Ама наистина погледни този чисто нов телефон. Обзалагам се, че не го е използвал и пет пъти.

Хиндж взе един от столовете и тръгна към банята с него.

— Шибаният Рей-фи-ел се смята за шибан милионер, а, Рей-фи-ел?

Гомес не отговори. Той гледаше момичето и кръвта, бликаща от разкъсания й гръден кош като вода, изливаща се от крана. Усети, че започва да му се повдига.

— Забрави за нея — посъветва го тексасецът. — Ако повърнеш, ще ти натрия проклетия нос в него.

Гомес преглътна с труд, опитвайки се да игнорира киселия вкус в устата си.

Другият, който беше по-висок и по-слаб от тексасеца, подаде пистолета си на Хиндж, напъха кърпа за ръце в устата на Гомес и я завърза.

Тексасецът вдигна натрошената лампа и я отнесе в банята.

— Да вървим — каза високият, дръпна Гомес от леглото и го повлече към банята. Там насила го накараха да седне на стола, завързаха ръцете му зад гърба и пристегнаха краката му към краката на стола.

Тексасецът, когото Гомес знаеше като мистър Ломакс, му се усмихна отвисоко. Подпря автомата до стената, изтегли двужилния кабел на лампата и го раздели на две. Извади ножа си и зачисти изолацията в края на двете жила. Когато приключи, в ръцете си държеше две дълги парчета жица, все още съединени в другия си край към щепсела.

— Това тук би трябвало да те зареди с енергия — каза Хиндж и се засмя, докато увиваше жиците около глезените на Гомес.

Очите на шофьора щяха да изхвръкнат от орбитите. Той започна да се дърпа в стола.

Хиндж спря водата. Двамата с Фалмаут вдигнаха стола и го поставиха във ваната. Гомес погледна в краката си. Водата стигаше доста над глезените му.

Хиндж взе щепсела в ръка и коленичи до контакта.

— Не знаех, че тук имате и електричество, Рей-фи-ел, мислех, че ще трябва да ти подгреем ходилата с малко газ. — Той отново се изкиска, доближи щепсела до контакта и много бързо го докосна и отдръпна.

Гомес отскочи, сякаш някой го беше ритнал. Писъкът му потъна в кърпата. Задиша тежко през нос и започна да клати глава напред-назад.

— Не ти ли хареса, стари приятелю? — учуди се Хиндж. — Я, по-добре да ти разкажа какво смятаме да направим от тук нататък. Ще ти зададем няколко въпроса и ако не ни допаднат отговорите ти… е, приятелю, аз просто ще включа щепсела, ние ще излезем на вечеря и ще се върнем след десерта. Харесва ли ти това, Рей-фи-ел? Хм?