Уильям Дил - Хамелеон

Той се изсмя и посегна към куфарчето, но Хиндж се извърна от него, симулирайки, че иска да го запази. Терористът го дръпна от ръцете му и го отвори с една ръка. Изсипаха се половин дузина папки и листата им се разхвърчаха от вятъра. Хиндж изглеждаше в паника. Сивоокия отпусна рамене.

— Извинявай — каза той подигравателно. Хвърли куфарчето на земята, извъртя Хиндж обратно, хвана двете му ръце зад гърба и бързо го обискира.

Ще си го получиш, приятел , обеща му наум Хиндж. Кривогледа свиня такава, ти ще си отидеш пръв.

— Моля ви, куфарчето ми — кимна Хиндж към него. — Подарък ми е. От жена ми. От… de mi esposa.

Сивоокия погледна пак куфарчето, въздъхна и го вдигна.

Вторият въоръжен мъж, който беше по-млад, вързал дългата си коса на опашка и имаше златна обеца на дясното ухо, беше крайно неспокоен и извика:

— Pronto, pronto! — на Сивоокия, след това скочи в колата и спря до тях. Колата беше насочена в обратна посока, към Фалмаут.

— О, ще се връщаме ли? — попита Хиндж с висок глас, но без да прекалява.

Сивоокия набута Хиндж в колата и хвърли куфарчето на задната седалка на понтиака. Те потеглиха в облак прах, оставяйки Гомес на пътя с все още високо вдигнати ръце.

Фалмаут едва успя да долови последния въпрос на Хиндж, заглушен от рева на двигателя.

— Господи — извика той на Анхел, — те се връщат в нашата посока.

Анхел настъпи спирачките, рязко завъртя волана и направи перфектен завой на сто и осемдесет градуса, превключвайки междувременно на по-ниска предавка, после подаде газ и потегли в обратна посока. Бързо.

— Великолепно — не се сдържа Фалмаут.

Анхел стигна до павираната улица, влезе в първата пряка, направи обратен завой и паркира. Беше готов за тях, когато се появяха.

— Manifico — повтори Фалмаут с възхищение. Смъкна се в седалката, извади 9-милиметровия „Люгер“ от кобура под мишницата си и го скри под бедрото си. Ако се появяха усложнения, играта трябваше да свърши така или иначе. Щеше да бъде въпрос на оцеляване.

Минута по-късно синият понтиак се появи на черния път, зави със свистене и се насочи към главния път за Каракас. В колата имаше трима души.

— Ще им дам малко аванс, окей? — попита Анхел.

— Не, в колата бяха само двамата pistoleros. След малко ще минат и другите двама. Нека им дадем минута. Нали не искаме да се озовем между двете им коли. — Сигналното устройство до него пискаше като обезумяло.

Минутата изтичаше безкрайно бавно и едва тогава на пътя излезе черен шевролет, модел 58-а година, който мина по следите на първата кола.

— Трябва да са те — обади се Фалмаут. — Хайде да потегляме и ние.

Анхел се отдели от тротоара и го последва.

Сигналите продължаваха да се чуват силно и ясно. Те се отправиха през Ел Есте към магистралата за града. Виждаха шевролета пред себе си, който се движеше точно с разрешената скорост. Онези не искаха да рискуват.

Малко преди да излязат на магистралата, се случи непредвидимото: едно момче изхвръкна от градината на една от къщите с мотоциклета си, видя БМВ-то в последния миг, опита се да го избегне, но гумите поднесоха. Момчето падна и заедно с мотоциклета се понесе по паважа към Анхел, а той наби спирачки и едновременно завъртя волана. Избегна момчето и хондата на сантиметър, преди да овладее колата. БМВ-то удари бордюра на тротоара, занесе за миг, сякаш щеше да се преобърне, изправи се и точно тогава задната гума се спука с оглушителен гръм. Анхел съумя да спре и веднага изскочи. Гумата висеше на парцали.

Анхел ритна колата.

— Ах, майната ти — изръмжа той. — Майната ти!

Фалмаут остана на задната седалка, слушайки как сигналът става все по-слаб и по-слаб, докато накрая заглъхна. Сега Хиндж можеше да разчита само на себе си. Не бе заплашен от непосредствена опасност, но цялата операция по размяната зависеше от това Фалмаут да съумее да залови един от терористите, напускащи мястото на срещата. Рискът на Хиндж се оказваше абсолютно безполезен.

— Прав си — съгласи се Фалмаут. — Майната му.

Фалмаут седеше на балкона, пиеше джин с тоник и наблюдаваше teleferico бавно да пъпли нагоре по склона на Авила. Беше оставил отворена вратата между двете стаи и първо чу Хиндж да влиза, после вратата да се затваря и след това шума от водата на казанчето.

Секунди по-късно тексасецът излезе при него на балкона. Младежът беше очевидно изненадан и разстроен.

— Какво стана? — попита той. — Защо си тук?

— Едно хлапе изскочи пред нас с мотоциклет. Анхел се удари в бордюра и спука гума.