Уильям Дил - Хамелеон

— И ония от Рафсалуди са оставили Гомес да си ходи, така ли?

Фалмаут кимна.

— Малко тъпичко от тяхна страна, какво ще кажеш? — попита Хиндж.

— Не се връзва с другите им действия.

— Мислиш, че той е един от тях?

Не е зле като начало, Хиндж.

— Без да навлизаме в големи подробности, нещата понамирисват на уговорени — съгласи се Фалмаут.

— Да, мисля, че работата е организирана отвътре. Шофьорът и, по мое мнение, още четирима. Мисля, че той направи грешка по Фройд, като каза, че нападателите са били четирима, но трябва да имаш предвид, че цялата тази информация е от втора ръка. Още не съм се срещнал с Гомес и той дори не знае, че съм тук.

— Как стоят нещата с него? — поинтересува се Хиндж.

— Всичко, което знае, е, че предстои да пристигне със самолет човек на компанията, от когото се очаква да проведе операцията. Проклетият кучи син се е предложил да го откара на срещата този следобед.

— Ще се съгласим ли да играе в сделката?

— Но, да. Ако откажем, това може да събуди подозренията му. Най-добре е да го държим под око — може да ни потрябва, ако нещата се развият не както трябва.

Той отиде до леглото и отвори куфарчето. В него имаше неподвижно фиксиран автомат. Спусъкът се активираше чрез дръжката. Автоматът беше не по-дълъг от осемнайсет инча, прикладът му беше метален, на дулото имаше монтиран заглушител и устройство за гасене на пламъка. Мерникът беше с издължена конична форма и вървеше почти по цялата дължина на цевта. Отстрани се виждаше ключ. Пълнителят беше много дълъг, но се извиваше назад към приклада, за икономия на място. В куфарчето имаше два резервни пълнителя, а също два пистолета и някаква метална кутийка. Фалмаут разкачи спусъка от дръжката и извади оръжието от куфарчето.

— Използвал ли си някога такова нещо?

— Дори не съм виждал нещо подобно.

— Моделът е „Унгин“. Чисто ново. Почти абсолютно заглушаване и гасене на пламъка. Не можеш да го чуеш от пет фута и не можеш да го видиш през нощта. Скорострелност — хиляда куршума в минута. Всеки пълнител съдържа по сто патрона, калибър 45. Това означава шест секунди ефективна непрекъсната стрелба на пълнител. Всичко, което трябва да се направи, е да се чукне леко спусъка и това ще доведе до откос от осем до десет изстрела. От друга страна, може да се нагласи на единична стрелба.

Хиндж подсвирна. Очите му широко се разтвориха, когато Фалмаут му подаде автомата. Хиндж го огледа така, както един бижутер разглежда двайсеткаратов диамант, завъртя го в ръцете си и се опита да прецени тежестта.

— Седем фунта — подсказа Фалмаут.

— Каква далекобойност има?

— Четиристотин метра.

— Фантастично.

— Лазерният прицел е настроен на автоматична стрелба при зададена температура. Деветдесет и седем цяло и шест градуса 26 26 37°С. — Бел.пр. . Единственото, което трябва да направиш, е да го завъртиш. Започва да стреля в мига, в който лъчът попадне върху човек. Спусъкът позволява и сам да избереш момента за стрелба. На дръжката на куфарчето има два ключа: единият включва лазерния прицел, другият е спусъкът.

— Чудесно е.

Фалмаут извади малката кутийка и я отвори. Вътре се намираше духало за стрелички, приличащо на пура; четири стрелички, малка бутилка с прозрачна течност, някакъв електрически инструмент, не по-дълъг от инч, който изглеждаше като бушон за рейс, два бутона и два тунера за УКВ, които бяха не по-големи от визитна картичка.

— Я-я, виж — проточи Хиндж и стана от креслото. — Обикновено си ги правя сам. Никога преди не съм виждал купени в магазин.

— Това тук вероятно е по-точно от домашно направения вариант — каза Фалмаут. Той извади пурата, нагласи една от стреличките в единния й край и се обърна към лампиона. После духна силно в духалото. Стреличката изсвистя във въздуха и се заби в абажура.

— Действа съвсем точно от седем-осем фута разстояние — поясни той и допълни, — с малко практика.

— И какво използваме? — попита Хиндж, посочвайки бутилката.

— Натриев динитрат.

— Добър избор.

— Ако се улучи артерия или кръвоносен съд, лицето губи съзнание след около пет секунди. При попадение в нерв, моментално настъпва парализа.

— Аз се целя в гърлото. Ето тук — и Хиндж почука мястото под адамовата си ябълка. — Шансът да се улучи нерв е най-голям. Ако пропуснеш, то сънната артерия е съвсем наблизо. Обичам да се целя в нерва. Пет секунди могат да бъдат безкрайно дълго време, ако попаднеш на някой бик.

— Съгласен съм.