Уильям Дил - Хамелеон

— Добре, как ще действаме?

— Ако информацията, с която разполагаме, е точна, бил си два пъти в компанията на похитители при операции с размяна.

— Да, сър.

— Предлагам отново да поемеш тази роля, а аз ще съм сянката.

— Вариантът ми изглежда печеливш — обади се Хиндж. После усмихнато допълни: — Наистина го очаквам с нетърпение, човече. Искам да кажа, очаквам с нетърпение да работя заедно с теб. Това е като да съм партньор на Уайът Ърп 27 27 Знаменит американски шериф (герой от филма „Престрелката при корала Окей“). — Бел.пр. , господи — и той се изсмя.

— Много съм поласкан — каза Фалмаут.

Отношението на Хиндж към него го притесняваше. Изглеждаше му непрофесионално, макар че Хиндж вероятно си знаеше работата. По дяволите, Куил не би избрал Хиндж, ако не беше първокласен професионалист. Отпусни се, Фалмаут.

— Има още някои неща — продължи Фалмаут. — Колата ти е микробус „Буик“. На нея има монтирана подслушвателна уредба с радиопредавател. Сигналът се лови до една миля. Очакваме да ни се обадят към два часа и да ни дадат указания. Очакват да се появиш сам в кола на компанията, макар да се съгласиха Гомес да те кара.

— О, съгласни са, разбира се.

— Рафсалуди ще те посрещнат на мястото, където ти наредят да отидеш. По мое мнение те ще нападнат колата някъде по пътя и ще те отвлекат по начина, по който са отвлекли Лавандър. Аз ще те следвам с друга кола и с най-добрия шофьор на Южна Америка.

— А аз?

— Ще се погрижим и за теб. Разполагам с анален предавател. Малко е неудобен, но е много ефикасен и няма да го намерят с обикновено претърсване. Не се притеснявай, старче, ние ще направим всичко възможно да не те изпуснем от поглед.

— Няма ли да имам микрофон? Бих могъл да ти дам някои ценни указания.

— Всъщност това е малко рисковано. Не се притеснявай, ние ще чуваме всичко, което кажеш в буика. Ако те отвлекат, ще разчитаме на предавателите и на визуалното наблюдение.

— Добре. Кажи ми нещо за Гомес.

— Рафаел Гомес. Роден в Маракаибо. Спокоен тип. На трийсет и една. Ерген. Навърта се с шапка в ръка около големите босове в рафинерията и е от онези, по които жените полудяват. Не е гений; напуснал гимназията преди две години, не представлява физическа заплаха и не мога да си го представя като един от лидерите на групата. Работи за „Сън Ойл“ от две години. Говори развален английски.

— Звучи добре.

— Направо е прекрасно. Разполагаме с два часа до тръгване, приятелю. Нека повторим нещата един-два пъти. Може би ще ни помогне да избегнем изненадите.

Алжирската размяна е почти абсолютно сигурна. Почти , защото никога не може да се изключи човешкият фактор, а с него и неочакваното. Размяната е замислена като логическо упражнение с основен мотив страха и е крайно ефикасна срещу неполитически терористи — алчните, готови да рискуват главите си за пари, но нежелаещи да умрат за тях. Те могат да бъдат изплашени. Фанатиците са съвсем друга категория. Опасни и непредсказуеми. Те биха могли да направят всичко без никакво предупреждение. За тях смъртта е акт на героична жертвоготовност, а това от своя страна е част от идеологическата обработка. Фалмаут знаеше, че в конкретния случай терористите са жадни за пари и точка. Зад отвличането на Лавандър не стояха никакви политически мотиви. Не бяха последователи на някаква идея с плам в очите. Обикновена алчност. Всичко го потвърждаваше.

Размяната изискваше участието на професионалисти и Фалмаут бързо беше видял в Хиндж онзи абсолютно аморален и завършен професионалист, който беше идеален за тази работа. Не го харесваше от чисто човешка страна. С изключение на професията им, между тях нямаше нищо общо. Хиндж беше типичен наемник. Хиндж живееше за кръв и за пари; нямаше вкус и беше лишен от класа. Редовно, но с досада се хранеше с месо и картофи, пиеше бира и нискокачествено уиски, четивото му се свеждаше до списание Soldier of Fortune 28 28 „Наемник“ — списание, в което се предлага работа за наемници. — Бел.пр. , което беше нещо като Business Week за наемниците; по някоя случайна книга за оръжията или за последните новини в изкуството да се убива, издание на „Паладин Прес“, получило името си от името на легендарния бродещ стрелец, списвано, естествено, във Финикс, където духът на Стария Запад все още беше запазен. Такъв се виждаше в мислите си Хиндж — бродещ каубой, отправил се в лъчите на залязващото слънце, търсещ някакво знаме, за да го понесе, готов да убива комунисти, представители на левицата, социалисти и когото и да било, застанал политически отляво на Атила 29 29 Вожд на хуните. — Бел.пр. , защото по неговите разбирания подобен факт можеше да служи като оправдание. Както многото други като него, той беше недодялан, нерафиниран — една машина за убиване, неспособна да различи хубавото вино или качествената пура. Накратко казано, той беше един дръвник и нищо повече. Но беше добър в онова, което можеше да прави, а тъкмо това бе необходимото им в момента.