Уильям Дил - Хамелеон

Хобито му беше забележително.

И даваше възможност на Магьосника да се превърне в един от най-опасните хора на света.

След като обясни възможностите на вълшебната си играчка, Ротшилд седна пред компютъра и разпери ръце:

— Е, какво ще кажеш? — попита той гордо.

— Значи искаш да ми кажеш, че можеш да се подвключиш към главните компютри на ЦРУ, КГБ и така нататък? — поиска О’Хара да разбере дали е схванал правилно.

— В повечето случаи само на ниво „2“, но в някои случаи мога да чета най-секретните им досиета.

— Откъде намери това нещо?

— Купих го в Маями. Но това може да направи всеки. Номерът е да се научиш да го използваш по начина, по който го правя аз. Нека ти покажа как работи. — Той плъзна картината на стената встрани и зад нея се показа вратата на голям сейф. Магьосника набра кодовата комбинация и отвори сейфа. Беше пълен с аудио и видеокасетки, и флопи дискети. Той извади отвътре касетофон и три дискети.

Постави по една от тях в трите процепа на компютъра и мушна касетата в касетофона.

— На дискетите е записана информация — обясни той. — На първата е програмата. Тя кара всичко това да работи. На касетата е записана информацията за достъп през телефона. След като включа компютъра през телефона, ще ми трябва да знам паролите, след което ще мога извеждам информация на екрана или на принтера.

Той вдигна слушалката и набра номер.

— Надявам се днес телефоните да работят — каза той. — В момента избирам номера за връзка с Ленгли.

— Говориш за компютъра на ЦРУ?

— Да.

Жоли сръга O’Xapa с лакът.

— Той прекарва толкова дълго тук, че наистина има нужда от някой за бизнеса — прошепна той в ухото му.

Ротшилд натисна бутона за включване на външния говорител на телефона. O’Xapa чуваше сигнала за позвъняване. След малко се чу глас: „Тук е База 1 в Ленгли. Идентифицирайте се, моля“.

Ротшилд остави слушалката на вилката, монтирана отстрани на компютъра и натисна бутона „Play“ на касетофона. Записан на лентата глас произнесе: „Обажда се Оскарфийлд, достъп С-1, ниво 2“.

Ротшилд натисна бутона „Pause“ на касетофона.

Гласът от говорителя продължи: „Проверката на гласа е позитивна. Достъп, моля“.

Ротшилд пак натисна „Play“: „Ниво две, достъп до досиетата“.

Гласът отговори: „Проверка за ниво две, достъп до досиета…“ и след малка пауза: „Моля, продължете“.

Ново натискане на „Play“. Гласът на Оскарфийлд обяви: „Връзка чрез модем, ниво две“.

Чу се слаб мелодичен звук и екранът на монитора се изпълни с въпроси с оставени места за отговорите. Ротшилд започна да ги попълва:

Код на достъпа: оперативна дейност

Сфера на дейност: операции

Достъп на агента: l-2

Код на агента: b-532

Име на агента: О’Хара, Франсис

Бил ли е агентът на служба: да

Към коя агенция: ЦРУ

Ниво на извадката: базово

Снимки: да

Друга информация: не

Обработка на заявката…

Индикаторът отстрани на компютъра започна да мига. След две-три секунди спря и на екрана се появи съобщение:

Моля, въведете кода, за да продължите…

Ротшилд набра две-три-пет от клавиатурата, екранът за миг се изчисти и после на него се появи досието на О’Хара.

— Проклет да съм, ако вярвам — прошепна О’Хара.

— Това наистина е магия — обади се Жоли. — Той може да говори с целия свят чрез този компютър.

Ротшилд натисна някакъв клавиш и малкият бял курсор се втурна по екрана. Но когато стигна до полето, озаглавено „Текущи задачи“, там се появи:

Обектът изпълнява специална задача.

Строго секретна.

Не се очаква контакт с него през следващите месеци.

— Разбираш ли, Зимния наистина се е опитал да си скрие задника, Моряко. Доколкото може да се разбере от това досие, ти изпълняваш задача като дълбоко законспириран агент на ЦРУ. По този начин той не трябва да дава обяснения за теб може би в продължение на една година, когато информацията във файла ще трябва да се актуализира. Но след месец или два той ще напише доклад, че задачата ти е приключила, а малко по-късно ще обяви, че си излязъл в оставка. И поне от това досие никой никога няма да разбере, че цяла година си се крил, спасявайки се от проклетите му наемници.

Ротшилд набра „достъп, снимка, текуща“, натисна бутона за въвеждане и на екрана се появи компютърно обработена снимка на О’Хара. Беше в униформа на военноморските сили.

— По дяволите, тази снимка е направена, когато бях военен — възрази О’Хара.

— Приличаш на дете — обади се Жоли.

— Понякога нещата наистина изглеждат странно — съгласи се Магьосника.