Уильям Дил - Хамелеон

Той бил. Кой друг, помислил Ротшилд. Неспокоен като проповедник на нудистки плаж. Но ако това е тайна задача, защо е трябвало да изберат човек с размерите на планината Ръшмор.

Отговорът, както научил след време, бил, че очевидното често му убягвало.

В мига, в който обявил музикална пауза, Боло се изправил и застанал зад гърба му. Подал ръка с площта на капака на пианото.

— Аз съм Боло — казал той.

— Добре — съгласил се Ротшилд.

— Знаеш ли „Луна над Маями“?

— Не изпълнявам поръчки.

Боло се сащисал. Просто не бил програмиран за шеги.

— Знаеш ли „Луна над Маями“? — повторил той.

— За това ли става дума? — поискал да разбере Ротшилд и изсвирил с уста мотив от „Падат звезди над Алабама“.

Боло огледал цялото помещение, без да помръдва глава.

— Не знам дали става дума за това — казал той. — Дявол да го вземе, къде е шибаният плик?

Схващайки най-сетне, че грамадата е абсолютно лишена от чувство за хумор, Ротшилд тайно му предал плика.

— Ще те смачкам, да знаеш! — изръмжал Боло с нисък глас и се изнесъл от заведението.

Ротшилд решил, че това е краят на мисията му. Но две седмици по-късно Оскарфийлд се появил отново.

— Чудесно си се справил — доверил му той. — Наистина си изпитал стария Боло. Разказаха ми за случая. — И подал незабелязано на Ротшилд още две стотачки.

Четиристотин долара за това, че не изсвирил „Луна над Маями“. Ротшилд бил впечатлен. След това Оскарфийлд често го използвал като пощенска кутия. Боло повече не се появил. Скоро след това и друг агент решил да използва Ротшилд като пощенска кутия в Карибския регион, след това трети. Появил се и Хейвършам, английски агент на МИ6, после някакъв израелец на име Силвърблат, французин на име…

В течение на пет години Ротшилд станал пощаджия за цялата разузнавателна общност в Карибите. Научил се ловко да отваря на пара пликовете. Захванал се с криптология. Превърнало се в хоби. Разчитане на шифри. Поддържане на картотека. Кръстосани справки. Преди да мине много време, Ротшилд вече осъзнал, че агентите по островите прекарват по-голямата част от времето си във взаимно шпиониране. Понякога дори агенти на една и съща централа се занимавали един с друг. Цялата тази лудост допаднала особено силно на любовта на Ротшилд към перверзното. Започнал да усеща в себе си силата на властта. От време на време леко преправял съобщенията, просто за да види какво ще стане. След един подобен опит едва не поставил началото на революция в Гватемала. Било чудесно. И давало на Магьосника един напълно нов поглед върху живота.

Така че когато се прехвърлил на Сейнт Луцифер, за да стане пианист в резиденцията на великия Густавсен, епицентърът на Карибската разузнавателна дейност по най-естествен начин се пренесъл с него. Ротшилд станал толкова важна фигура, че веднъж, когато отпътувал за Щатите в триседмичен отпуск, цялото разузнаване в района излязло от релсите. Имало момент, когато цели осемнайсет агенти, представляващи всяка голяма страна по света, отседнали в „Гранд Густавсен“ в очакване le Sorcier да се завърне.

Когато се сдобил с Исидор, той печелел по пет хиляди месечно от хонорари и получавал парите си от ЦРУ, КГБ, Сюрете, МИ6 и всяка друга централа в мрежата.

Исидор разкрил пред него нови хоризонти. С помощта на Исидор неговата мощ станала още по-голяма.

— Voilla! Позволи ми да ти представя Изи — каза Ротшилд и отвори вратата към стаята на Исидор.

Стаята на Исидор се оказа вграден стенен гардероб.

Самият Исидор представляваше персонален компютър модел „Apple II“.

O’Xapa го гледаше, онемял от възхищение. Машината беше красива. Имаше клавиатура, до която се виждаше телефонна гарнитура, притежаваше собствен монитор и беше свързана към принтер „Кюб“. Самата кутия, в която се намираше мозъкът на Изи, беше с размер около един квадратен фут, три тесни отвора отпред и голям квадратен червен индикатор за готовност. Към телефонния модем беше включен и касетофон, а самият телефон беше със слушалка.

Ротшилд беше вкарал цяла планина с информация в него. Но той предоставяше компютъра си и на други агенти, винаги напускайки стаята, за да им даде възможност да въведат собствените си пароли и да се свържат с базите данни в изчислителните центрове на своите страни. В стената имаше вградена замаскирана видеокамера, за да събере информацията, необходима му, за да получи достъп до главните компютри на болшинството от големите разузнавателни централи по света. Подслушвайки телефона, свързан към компютъра, той можеше да узнае останалите подробности, убягнали на обектива на камерата и така бе в състояние да установи връзка с базите данни, където пожелаеше.