Уильям Дил - Хамелеон

— И?

— Те се спогледаха, погледнаха ме отново, после се сбогуваха, вдигайки пръст до шапките си и се изнесоха на пръсти. Беше преди година и половина. Не съм имал проблеми оттогава. Виж какво ще ти кажа, Моряко, защо не зарежеш всичко и не дойдеш тук като мой партньор. Имам нужда от някого, който да ми помага. Аз съм нищо като бизнесмен. Това, което досега ме спасява, е, че същото се отнася и за останалите на този побъркан остров.

— Oui, той има нужда от помощ — потвърди Жоли.

— Ако се хвана в бизнеса с тебе, ще фалираме за една седмица. Та аз трябва да си събуя обувките, за да преброя до единайсет. По-добре да поговорим за Фалмаут, окей?

— Ти си тук от десет минути, само от десет скапани минути и вече искаш да говорим сериозно.

— Не разполагам с много време.

— Господи, та ти още не си се срещнал с Исидор.

— Кой е Исидор?

— Ха! Кой наистина е Исидор? — възкликна Жоли.

— Изи е новият ми партньор. Живее тук, зад тази врата.

— Майкъл…

— Un moment, приятелю — каза той, извади връзка ключове и отключи вратата.

— Исидор?

В действителност Ротшилд беше завоювал уникалното си положение в разузнавателната общност благодарение на случайността. Той просто се бе оказал там където трябва и когато трябва, свирейки на пиано в невзрачен бар, наречен „Синьор Колада“ в Монтего Бей, Ямайка. Един агент на ЦРУ на име Джеръм Оскарфийлд се превърна в неволния катализатор на целия гамбит.

Оскарфийлд имаше нужда от пощенска кутия. И видя пред очите си щастливия Шестопръст, Магьосника на клавишите, който свиреше нота след нота, мелодия след мелодия, месец след месец. Перфектната пощенска кутия. Една вечер Оскарфийлд мушна на Ротшилд малък запечатан плик.

— Ти патриот ли си? — попита Оскарфийлд шепнешком.

— Американски или световен? — поиска да уточни Ротшилд.

— Американски! — отсече Оскарфийлд, леко обезпокоен.

— Абе аз само се пошегувах — успокои го Ротшилд. — Аз съм червен, бял и син 25 25 Това са цветовете на американското знаме. — Бел.пр. до мозъка на костите си.

Оскарфийлд почувства облекчение.

— Сега ме слушай внимателно. Ще ти се представи човек на име Боло. Ще те помоли да изсвириш „Луна над Маями“ и по това ще разбереш, че той наистина е Боло.

— Не свиря по поръчка! — информира го Ротшилд.

— Не е необходимо да свириш мелодията — обясни Оскарфийлд, чието търпение започваше да се изчерпва. — Това е като парола, за да разбереш, че наистина е той. Просто избери удобен момент и му предай плика.

— Някой друг може да ме накара да изсвиря „Луна над Маями“. Песента е много популярна. Ще ти кажа една песен, която още никой не е искал да чуе…

— Песента няма никакво значение — каза Оскарфийлд, прекъсвайки Ротшилд в началото, но гласът му беше започнал да изтънява. — Няма защо да свириш песента. От значение е комбинацията. Той ще ти каже: „Добър вечер, името ми е Боло, ще изсвирите ли, ако обичате «Луна над Маями»?“. Можеш да му кажеш да върви да го духа, това ми е все едно, но просто му дай този шибан плик. В него има двеста долара за теб.

— А! — каза Ротшилд. — За две стотачки с удоволствие ще му изсвиря „Луна над Маями“.

Оскарфийлд отново се опита да говори тихо. Усмихна се, макар и с нежелание.

— Недей да свириш тази песен. Кажи му, че не я знаеш. Забрави за шибаната песен. Помни само „Боло“ и „Луна над Маями“. Това е всичко, което трябва да направиш.

— Дадено — съгласи се Ротшилд. — Как изглежда този Боло?

— Аз… аз не знам как точно … изглежда той. Никога не съм… го… Виж какво, няма значение как изглежда.

Оскарфийлд остана загледан в Ротшилд известно време. Идеята вече не му се струваше толкова добра. Но реши да опита още веднъж:

— Нека опитам пак — каза той. — Човекът, който се казва Боло, ще дойде и ще поиска от теб да изсвириш „Луна над Маями“. Когато го направи, дай му този плик. Това е като парола, разбираш ли? Кой го интересува как изглежда онзи. Не ми пука, дори ако прилича на Кинг Конг, стига да ти каже паролата. Окей?

— Добре, ставаме партньори — каза Ротшилд и подаде ръка.

— Не прави това — ужаси се Оскарфийлд. — Могат да ни видят. Прибери си ръката. Ето, вземи това.

— Какво е това?

— Двестате долара.

— Сделката си е сделка — каза Ротшилд и точно когато Оскарфийлд тръгна да излиза от „Синьор Колада“, изчука началото на „Луна над Маями“.

Всъщност Ротшилд само разигравал Оскарфийлд. Всички, от майстора на сладкиши до портиера, знаели с какво се занимава Оскарфийлд. Първоначално Ротшилд просто не искал да го възприема на сериозно. Но ето че една вечер цъфнал самият Боло. Нямало кой друг да бъде. Бил с габаритите на камион „Мак“, носел тъмни очила посред нощ и сменил масите три пъти.