Уильям Дил - Хамелеон

Гомес продължаваше да тресе глава.

— Онзи със странното око, ъ-ъ, el malo ojo, къде живее той?

Гомес вдигна поглед към Фалмаут, който извади бележник и химикалка.

— Сега той ще ти развърже ръцете, Рей-фи-ел, а ти само напиши името и адреса на онзи нещастник, comprende, гадино?

Гомес поклати глава отрицателно.

Хиндж пъхна щепсела в контакта. Този път го задържа там цяла секунда. Гомес се хвърли срещу въжетата, после се отпусна обратно. Главата му се отметна зад облегалката на стола. Очите му се обърнаха. Фалмаут намокри някаква кърпа във ваната и избърса лицето му. Поднесе амоняк под носа му. Шофьорът постепенно се свестяваше. Сумтеше и дишаше задавено през носа си и през пристягащата го кърпа започна да се стича слюнка от ъгълчетата на устата му. Той погледна Фалмаут, после Хиндж, опитвайки се да фокусира погледа си.

— Това, от което се нуждаем, приятелю, са имена и адреси. На онзи с malo ojo и на шофьора на колата, с която ме откараха — малкото лайно с обеца на ухото. Освен това и на другите двама, които бяха там. Също така искаме да знаем къде точно ме откарахте и къде държите скрит Лавандър. Схващаш ли за какво става дума, или говоря прекалено бързо за теб?

Гомес го гледаше тъпо. Имаше затруднения с дишането.

— Наистина става дума за нещо съвсем леко, човече. Написваш имената и адресите на това листче и може да смяташ, че си приключил с неприятностите за днес. Окей? Иначе ще ти дам възможност да опиташ това още веднъж.

Той приближи щепсела до контакта и го мушна в самия край, така че да се задържи, без да пада, но и без да прави контакт. Гомес го гледаше като хипнотизиран. Той енергично кимна с глава и промърмори нещо неразбираемо през кърпата.

— Я виж, този тип май наистина е готов да разговаряме. Казвам ти, партнер, старият номер с ваната винаги върши работа. Развържи го, за да видим дали може да пише.

Фалмаут развърза ръцете на Гомес и му подаде химикалката. Шофьорът я пое с лявата си ръка, която трепереше неудържимо.

— Южната лапа, а — обади се Хиндж. — Ти, Рей-фи-ел, е трябвало да станеш бейзболист, щеше да бъде много по-здравословно за теб от тази игра, в която си се забъркал.

Гомес написа имената и адресите в бележника.

— Също и телефонните номера — нареди Хиндж.

— Вие, момчета, явно сте си купили еднакви нови телефони като онзи там, а? Само за тази малка операция.

Гомес написа телефонните номера под адресите. Очите му боязливо следяха Хиндж. Приличаше на заек, който се е втренчил в гърмяща змия. Хиндж взе бележника от ръцете му и прочете имената и адресите.

— Не виждам Лавандър. El prisonero?

Гомес диво поклати глава.

— Не мисля, че той знае къде държат Лавандър — намеси се Фалмаут.

Гомес закима с глава в потвърждение.

— По дяволите, той е само един шпионин на работодателя си, купен, за да кара колата, от която е станало отвличането — съгласи се Хиндж. Погледна списъка отново. — Пасо Киадо, Лупо Арено, Били Запата и… кой е този… Чико. Чико кой?

Гомес сви рамене и поклати глава.

— Иска да каже, че този има само това име. Това често се среща тук — обясни Фалмаут. — Означава, че този Чико е копеле. В буквалния смисъл на думата. Съвсем естествена ситуация за Венецуела.

— И кой е онзи с malo ojo? — попита Хиндж, въртейки пръст пред лявото си око. — Киадо ли?

Гомес поклати глава.

— Арено?

Този път Гомес кимна. Хиндж продължи да изучава листа още няколко минути.

— Защо не помолиш твоя приятел да провери онзи офис? — обърна се той към Фалмаут, който взе листа и излезе във външната стая.

— Просто да се убедим, че не ни лъжеш — поясни Хиндж на Гомес.

Гомес отново поклати глава. Клатеше я много енергично.

— Само изказвам едно предположение, човече — усмихна се Хиндж.

Гомес обърна поглед към небето като в молитва, без да спира да клати глава.

— Какво става? — извика Хиндж на Фалмаут.

— Ей сега ще ми позвъни тук.

— Добре.

Телефонът наистина иззвъня и Хиндж чу, че Фалмаут задава с много тих глас някакви въпроси по телефона, а след това прекъсва разговора.

— Бил си съвсем точен — каза Фалмаут, влизайки обратно в банята. — Става дума за една стара административна сграда в квартала Ла Пастора. Първият етаж бил приспособен за гараж на наемателите.

— По дяволите, аз наистина не допусках, че той ще ни излъже, партнер. Всеки друг да, но не и старият Рей-фи-ел. Нали така, Рей-фи-ел?

Гомес не можеше да реши върху кой от двамата си мъчители да спре поглед. В очите му се четеше ужаса на примирението.