Уильям Дил - Хамелеон

— … бъдеш заедно с първокласен специалист.

Фалмаут се върна към реалността.

— Извинявай — каза той, — имаше шум по линията. Би ли повторил пак?

— А, съжалявам. Виждам тази операция за двама души. Справката показа, че си много подходящ за плана и реших да те използвам в екип с един първокласен специалист.

— Кой е той?

— Казва се Хиндж. По-млад е, но е в Играта от няколко години. Наистина е добър. Смятам го за един от най-добрите. Участвал е в четири от нашите операции в екип и се представи великолепно.

— Разбирам.

— Съжалявам, но в бързината можах да направя справка за теб само на Ниво „А“. Участвал ли си някога в операция с размяна?

— В Рим. Преди четири месеца. Но беше малко по-различно. Ставаше дума за Червените бригади и се налагаше да измъкнем петима.

— О, разбира се, сега си спомням. Отлично изпълнение, искам да добавя.

— Благодаря. Въпреки това си остава рискован ход.

— Но колко е ефикасен, когато стане.

— Съгласен съм.

— Познаваш ли Каракас?

— Бил съм там, но не познавам града много добре. Познавам обаче един много добър местен шофьор.

— Чудесно.

— Срещу кого сме този път, банда революционери ли?

— Не, няма никаква политика. Просто сбирщина местни гангстери, обучени от Рафсалуди и опитващи се да изтръскат компанията, макар все още да нямаме точни данни какво представляват като противници.

— Рафсалуди понякога могат да бъдат доста неприятни.

— Така е. Работата е с премия. Седемдесет и пет хиляди.

Фалмаут тихо си подсвирна. Вече започваше да планира напред.

— Ще трябва да се извърши бързо. Може би до утре вечер. И определено не по-късно от другиден. Рискът ще нараства с всеки изминал час.

— Да, знам това. Нека да видим… днес сме понеделник, значи трябва да измъкнете Лавандър не по-късно от сряда вечерта.

— Добре — каза Фалмаут. — Ще играя. Предполагам, операцията е моя.

— Да, ти ще я водиш. Хиндж вече е проверен. Маями удобно ли е за теб?

— Прекрасно.

— Има полет на Пан Ам в десет и десет вечерта от Маями Интернешънъл. Каца в нула часа и трийсет и три минути. Хиндж ще може да пристигне не по-рано от осем сутринта. Лети през Мексико.

— Оръжие?

— Всичко, от което можете да имате нужда, ще бъде там. Връзката ви е Рафаел Доминьон. Номерът е 53-34-631. Както обикновено, на летището ще има пакет за теб.

— Добре. Как ще позная Хиндж?

— По снимка и с „Кемъл“, нали се сещаш?

— Ясно. Ще докладвам, когато приключим, освен ако се появят проблеми.

— Чудесно, сър, чудесно. Великолепно е, че ти ще водиш операцията.

— Благодаря. Дочуване.

— Довиждане.

Проклятие! Какъв гаден късмет. Какъв гаден, шибан късмет. Но ако Хиндж наистина е добър, Фалмаут щеше да може да се върне в Бахама до сряда. Ако О’Хара се появеше, помисли той, ще почака.

Пакетът беше доставен по куриер на гишето на Пан Ам петдесет и пет минути преди излитането. Фалмаут го отнесе в мъжката тоалетна, влезе в една от кабинките, седна на чинията и разгледа съдържанието му. В него имаше билет за отиване и връщане до Каракас, паспорт, шофьорска книжка, две кредитни карти на името на Ерик Слоан, пет хиляди долара в наличност и неподписани пътнически чекове, цветна снимка на Хиндж три на пет инча, малко неясна снимка на Лавандър, направена с камера „Полароид“, списък с имената на менажерите в завода в Каракас, потвърдена и предплатена резервация за „Таманако Хотел“ — най-добрия в града, и цигара „Кемъл“ с филтър, увита в алуминиево фолио. Той маркира края откъм филтъра с химикалка и постави цигарата в своя пакет „Житан“. Разгледа в продължение на няколко минути снимката на Хиндж, понечи да я изгори, но размисли и я пъхна в портфейла при паспорта си. Подписа пътническите чекове и ги прибра заедно с банкнотите също в портфейла, после прибави към това и разписката за хотела. Разгледа известно време и снимката на Лавандър — дълъг като върлина човек с раздърпани дрехи и изтъняла коса, а когато реши, че го е запомнил, изгори фотографията и пусна водата в чинията.

После излезе от тоалетната и се отправи към гишето, за да се регистрира за полета.

Хиндж пристигна в десет на следващата сутрин. Пътуването от летището до Каракас беше неприятно поради горещината и влажния след вчерашния дъжд въздух. Буреносните облаци им обещаваха да залеят града всеки момент. В допълнение климатичната инсталация на таксито не работеше. Топъл, влажен вятър нахлуваше през отворените прозорци и Хиндж се чувстваше лепкав от пот и издухан от вятъра. Трафикът, както обикновено, беше гъст и изгорелите газове на двигателите дразнеха носа и гърлото му.