Уильям Дил - Хамелеон

Когато отец Донлийви дойде вкъщи, Тони се покая пред него. Той призна, че мразеше баща си. Отец Донлийви му препоръча лечение с молитви и му каза, че времето ще излекува болката. Тони се премести да живее при Марти и трябваше да минат цели две години, преди да осъзнае, че отец Донлийви му е наговорил глупости. Нито молитвите, нито времето му бяха помогнали да се освободи от яростта. Нещо повече, през цялото това време тя бе нараствала, спотайвайки се дълбоко в него като змия, навита в стомаха му.

Джери идваше всяка вечер. Винаги въоръжен. И единственото, за което говореше с горчивина в гласа, бяха англичаните. Марти беше по-друг. Беше напълно аполитичен. Имаше добри приятели сред англичаните в Ълстър. Не изпитваше желание да се бори и те двамата с Джери никога не дискутираха проблемите. Никой така и не каза на Тони, че неговият чичо Джери е боец на ИРА, но след известно време той някак си го разбра сам.

Веднъж, когато Тони беше на дванайсет, беше извършено нападение над камиона, с които се пренасяха заплатите на военните; завърза се ожесточена престрелка и няколко души от двете страни бяха убити. Същата вечер чичо Джери дойде както обикновено у дома, те седнаха край масата в кухнята на спуснати пердета и тогава Джери извади пакет, обвит в омазнен жълт парцал.

— Скрий това заради мен, а? — помоли го той.

Тони се измъкна през прозореца на стаята си, която се намираше на втория етаж, и скри пакета в една дупка на покрива. Две седмици по-късно Джери излезе с Тони в полята на двайсет мили от Нютънеби и разтвори пакета. В него имаше чисто нов пистолет модел „Уебли“, 38-и калибър.

— Страшно оръжие — каза Джери. — И е време да се научиш да го използваш. Направи го, сякаш стреляш с насочен пръст. Дръж очите си отворени. Представи си, че стреляш по скапаните английски униформи.

Тони пое пистолета, постави пръст върху спусъка, усети колко удобно лежи в ръката му и как някаква енергия от него се прелива в тялото му. Изпъна ръка, погледна по дължината на цевта и почувства, че пистолетът се превръща в продължение на ръката му, че гневът му потича към пръста и тогава натисна спусъка.

Б-у-у-м!

Оръжието отскочи нагоре и той усети замайване от обзелата го възбуда. След това започна да се упражнява винаги когато можеше, гледайки как бутилки и камъни се пръскат на парчета под куршумите, които той изстрелваше. Но не си представяше английските униформи, а виждаше пред дулото баща си.

— Има едно нещо, което трябва да знаеш, когато решиш да използваш оръжие — съветваше го Джери. — Просто запомни, че най-важното нещо е планирането. Планирането, това е всичко. Винаги трябва да знаеш как ще отидеш и как ще се върнеш. И не се доверявай на никого. Когато е възможно, ние предпочитаме да работим сами. Мъртвите герои не са необходими на никого.

Когато свършваха, той прибираше пистолета в скривалището на покрива. Понякога Джери идваше нощем и искаше да вземе жълтия пакет. Ден-два по-късно го връщаше. Но един ден дойдоха хора и казаха на Марти, че Джери е мъртъв, издаден от информатор, след което новият английски полковник в Нютънеби го проследил и убил на място.

Никой не дойде да поиска пистолета. Минаха месец или два и Тони осъзна, че сега той е негов.

Тони обичаше да рита топка на улицата в близост до училището, което по една случайност се намираше от другата страна на улицата срещу сградата на британския патрул. Полковникът, чието име беше Флъдуел, бе солиден, с малко вдървена походка, мъж с грижливо оформени мустачки и поглед, изпълнен с подозрителност. Планирането — това беше най-важното. Но също и това, да го направиш сам. Два пъти седмично, точно в шест часа, полковникът напускаше сградата на патрула и изминаваше пеша три пресечки до една малка уличка без име, непосредствено до крайбрежните скали. Улицата беше без изход и зад бариерата теренът се спускаше остро на разстояние петдесет-шейсет фута до улицата на по-долното ниво. От страната на скалите имаше къщи, чиито мазета излизаха на долното ниво. Полковникът се отправяше по уличката и използвайки собствен ключ, влизаше в една къща в близост до задънения край, където пиеше чаша уиски, вечеряше и после се чукаше с младата жена, която държеше няколко стаи в къщата.

Тони планира първата си екзекуция през цялата зима. Той следеше полковника и го наблюдаваше от тъмнината на отсрещната страна. Намери една изоставена къща и започна да се отбива в нея на връщане от училище. Научи вътрешното й разпределение наизуст, познаваше всяко стъпало, седеше неподвижно с часове наред, заслушан в боричкащите се в тъмнината плъхове и не преставаше да крои планове.