Уильям Дил - Хамелеон

— Винаги съм чел материалите ви с наслаждение, лейтенант. Напълно естествен стил. Без никаква официалност.

— Пиша по начина, по който бих го казал на глас. Един редактор навремето ми каза да правя така и проклет да съм, ако не беше прав.

— Добър съвет. Кой беше редакторът?

— Бен Бредли.

— О… Е, добре, седнете, сър.

Хауи извади плик от джоба си и го подпря на стъклената чаша пред чинията си.

А-а, обича драматичността, помисли О’Хара. Писмото очевидно е част от сценария. Една малка загадка, която предстои да бъде поднесена с треската.

— Трябва да призная, че ви познавам само по репутация — обяви О’Хара. — Служили ли сте във военноморските сили?

— О, минах прегледа, намериха ме за годен и бях с единия крак на кораба — каза Хауи. — Но една седмица преди да се явя по разпределение, един невнимателен кучи син ме простреля в гръбнака — по време на лов в Джорджия. Казаха ми, че повече няма да стъпя на крака. Майната им на лекарите. Три са нещата, които намирам за безполезни, лейтенант: лекарите, страхливците и подкупните политици. И нищо не уважавам повече от добрия репортер. Чест е за мен да сте на борда, сър.

Той вдигна чашата си към О’Хара и отпи глътка, наблюдавайки го иззад ръба й с пронизващите си черни очи. О’Хара кимна, вдигна в ответен тост своята чаша и отвърна на откровения поглед.

— Предполагам — каза той след малка пауза, — че не ме докарахте от другия край на света само за да закусим заедно.

— Съвсем правилно предположение. Казаха ми, че бързо стигате до същността на нещата.

— Така ли?

— Също така ми казаха, че сте опасен човек, че сте наивен, но неуморим; че сте мека душа, че можете да бъдете труден за общуване, че сте страхотен партньор; че сте честен до мозъка на костите си, а също, че сте един нещастен, двуличен, некадърен кучи син.

О’Хара се засмя:

— Е, или сте говорили с много хора за мен, или само с един нещастник, който не е могъл да реши за себе си какъв съм точно.

Хауи се засмя на свой ред:

— Също така знам, че имате чувство за хумор. Три неща са истински на този свят, сър: Бог, човешките грешки и смехът. Първите две са отвъд способността ни да ги разберем, затова трябва да направим всичко, което е по силите ни за третото.

— Мислех, че мисълта е на Джон Кенеди.

— Джони я дължи на мен — наведе се Хауи през масата и намигна.

Поднесена беше закуската и когато стюардът се върна в камбуза, Хауи продължи:

— Познавате ли един джентълмен на име Ентъни Върджил Фалмаут?

— Не знаех, че второто му име е Върджил — засмя се О’Хара. — В това има известна ирония.

— В какъв смисъл?

— Ами, Върджил 16 16 Английският начин на произнасяне на Вергилий. — Бел.пр. е бил поет. Тони Фалмаут е убиец. Двамата някак не се връзват.

— Убиец, казвате?

— Един от най-добрите.

— И знаете това със сигурност?

Настана пауза. О’Хара изгледа Хауи през масата и накрая кратко отговори:

— Да.

— Разбирам. А доверявате ли му се?

— На Фалмаут ли? Защо?

— Повярвайте ми, имам сериозни основания да се интересувам, лейтенант. Отчитам факта, че може би лоялността ви в миналото…

О’Хара погледна писмото, после свали поглед върху чинията си, разбутвайки ястието разсеяно с вилицата.

— В бизнеса, с който се занимава Фалмаут, няма такова нещо като лоялност — обясни той накрая. — Мисля, че се доверявам на Тони толкова, колкото на останалите в Играта.

— Играта?

— Играта на разузнаване.

— Гледате на него като на игра, така ли?

— Така се нарича. Играта, с главно „И“. Когато си в нея е Играта. А той е затънал до гуша в нея. Той е британски агент. МИ6 — Сикрет Сървис на Нейно Величество.

— Вече не е — отговори Хауи.

Той се пресегна и подаде писмото с величествен жест на О’Хара.

— Добре — обади се О’Хара. — Чудех се кога ще стигнем до това.

Писмото беше адресирано до Чарлс Гордън Хауи, Ескуайър, WCGH 17 17 Име на частен телевизионен канал, образувано от английските инициали на Хауи. — Бел.пр. , „Канал 6“, Бостън, Масачузетс. В долния десен ъгъл под адреса пишеше: „Лично“. Виждаше се, че пликът е бил запечатан със син восък. Нямаше марка.

— Фалмаут винаги е имал склонност към драматизиране — изкоментира О’Хара.

Хауи отново се наклони през масата и с палав блясък в очите попита през смях:

— Наричали ли сте го някога Фоулмаут 18 18 „Мръсната уста“ (човек, който говори непристойности), игра на думи (англ.). — Бел.пр. ? Винаги се сещам, когато чуя името му.