Уильям Дил - Хамелеон

О’Хара продължи да изследва писмото. Отговори, без да вдига поглед:

— Не мисля, че някой някога го е изричал на глас. Би било малко безразсъдно да оскърбиш една от най-ефективните машини за убиване на два крака.

— О-о! — Хауи се облегна обратно, но след миг добави: — Звучи ми сякаш говорим за Били Хлапето 19 19 От Billy the Kid (англ.) — американски бандит, наричан „Хлапето“, защото е извършил първото си убийство на 12-годишна възраст, действал в края на миналия век. — Бел.пр. .

— В сравнение с Тони Фалмаут Били Хлапето изглежда като малкия лорд Фаунтлерой 20 20 Герой от роман на Дикенс. — Бел.пр. .

— О? — Нова пауза. — И въпреки това, вие сте склонен да му се доверите?

— Склонен съм да му се доверя дотолкова, доколкото бих се доверил на когото и да е друг в Играта, а това съвсем не означава, че му се доверявам. Думата „доверие“ не е особено ценена в Играта. Доверието се купува, продава, разменя, изобщо с него се търгува.

— Но въпреки това, точно Фалмаут ми даде необходимото, за да сваля онзи, когото наричате Зимния от гърба ви — отбеляза Хауи.

— Значи иска нещо.

— Мислите ли, че това е единствената причина?

— Знам, че е така. Вижте какво, Тони веднъж ми спаси живота. Без някакви специални съображения. Но си купи кредит с това.

— И според вас сега иска нещо в замяна?

— Е, тогава постъпката му се дължеше просто на моментно хрумване. Ако ситуацията се повтори — примерно, утре — той спокойно може да отплува с гребна лодка за Бомбай и да ми изпрати прощална телеграма, като пристигне там.

— Циничен сте, сър. Абсолютно циничен.

— Наистина абсолютно — съгласи се О’Хара. — Играта представлява един затворен свят — най-мръсния от всички светове. Всичко е лъжа. Ефективността ви зависи от това колко добре можете да лъжете. Някои може и да го наричат насочване в погрешна посока или да му сложат друг бюрократичен етикет, но става дума именно за лъжа. В Играта, честният човек е мъртъв човек.

— Затова ли излязохте от нея?

— Образно казано, излязох, защото каишката, на която ме държаха, започна опасно да се скъсява. Но не ме разбирайте неправилно, мистър Хауи, аз все още имам приятели там. Само че те не са от онзи тип, с който ще пожелаете да вдигнете наздравица пред камината.

— По-конкретно, сър.

— Просто техните ценности са по-различни.

— Все още не разбирам.

— Добре тогава… Веднъж попитах Тони какво точно иска от живота и знаете ли какво ми отговори? Той ме погледна и напълно сериозно каза: „Щастието е в потвърденото убийство!“. И това от човек с научна степен.

— Но не трябва ли някой да прави и това?

— Защо? След известно време то се превръща в средство за задоволяване на вътрешните потребности. Ако имах тази възможност, щях да забраня разузнаването по същия начин, по който сега се опитват да забранят използването на ядреното оръжие.

Хауи се загледа в тавана.

— Да-а. Но в такъв случай всички сегашни шпиони ще тръгнат по света, без да има какво да правят.

— Това вече не е мой проблем.

— Но въпреки това вие прекарахте в Играта, както я наричате, пет, шест години, нали?

— Бях заблуден. Но не бях човек на кариерата. Добс хареса стила ми и помогна да бъда прехвърлен в Компанията 21 21 Така се наричат помежду си служителите в ЦРУ. — Бел.пр. . И след като им дадох четири добри години, копелето се опита да организира убийството ми, а това е нещо, за което тепърва предстои да поговорим. Имам предвид как успяхте да убедите Зимния да ме остави на мира.

— Писмото, сър. Прочетете писмото.

21 януари

Скъпи мистър Хауи,

Вземам писалката в ръка, съзнавайки добре, че по всяка вероятност това писмо ще бъде бързо изхвърлено в кошчето като брътвеж на луд или на някой, който е прекарал много нощи сам с бутилката. Уверявам Ви, сър, че съм напълно на себе си и че пиенето не е един от моите пороци.

Причините да се обърна към Вас са много прости. Вие сте известен с агресивната си новинарска политика и живеете със страстта да бъдете пръв.

Нека най-напред Ви се представя. Името ми е Ентъни Върджил Фалмаут. Пенсионирах се преди шест месеца с медал от името на Нейно Величество и излязох от редиците на Сикрет Сървис след двайсет и една години служба. Можете да проверите това, ако се свържете със Сър Джеймс Таунсенд, МИ6, Чансъри Лейн 6, Лондон. Телефон: 962–0000, вътрешен 12.

По очевидни причини бих Ви помолил да не дискутирате съдържанието на това писмо със Сър Джеймс.

Благодарение на поста ми, през последните няколко години, но най-вече през последните няколко месеца, получих достъп до подробностите на една история, която е чудовищна по замисъл и ужасяваща с потенциала си. В нея са замесени най-изтъкнатите политици на света. Подходящо документирана, тази история може да направи конспирацията Уотъргейт да изглежда като обикновена ученическа пакост, а дори и убийството на Кенеди би избледняло.