Уильям Дил - Хамелеон

Запознаването ми с нея постави живота ми в опасност. В момента се крия и най-вероятно това ще продължи до края на живота ми. Ето моите условия:

Първо, цената, която искам за информацията, е $250000, които трябва да се изплатят след като Вашият представител се убеди, че информацията е истина и че си струва парите.

Второ, има само едно лице, което аз смятам, че има нужните качества да представлява моите и Ваши интереси по този въпрос. Името му е Франк О’Хара. О’Хара е обезоръжаващо честен, той е излязъл от средите на разузнаването, той е признат и уважаван журналист, той е човек, когото познавам отпреди повече от пет години. По тези причини, аз считам, че той притежава уникалната способност не само да прецени моята честност, но и да оцени по достойнство ценността на информацията, която Ви предлагам.

Не съм виждал, не съм говорил, нито съм контактувал с О’Хара по какъвто и да е било начин от една година насам.

По отношение на О’Хара има допълнителен проблем. Сигурен съм, че си спомняте неговата серия материали отпреди две години, в която той разкри цяла мрежа от незаконни тайни операции, проведени от ЦРУ в Африка и Близкия изток. Публикуването на материалите доведе до опозоряването, унижението и понижаването на бившия секционен шеф на О’Хара, Ралф Добс, също известен и с прозвището Зимния. В резултат Добс санкционира ликвидирането на О’Хара и предложи на няколко професионалисти да свършат работата срещу възнаграждение.

Знам това, защото бях един от тях. Отказах задачата.

Оттогава досега О’Хара е в неизвестност. Доколкото ми е известно, никой още не е успял да го открие.

Ще намерите приложено към това писмо нотариално заверено заявление, относно предложението, което Добс ми беше направил. Тъй като става дума за лична вендета, която по никакъв начин не би могла официално да засегне интересите на правителството на Съединените щати, Вие можете да го заплашите с публикуване на фактите. Това ще неутрализира Добс и ще го принуди да вдигне санкцията.

В случай че съумеете да намерите О’Хара и той се заинтересува от задачата, предайте му да се обади на Магьосника. Ако до 1 април не се свържете с мен, ще приема, че предложението ми не Ви е заинтересувало.

Искрено Ваш,

Заявлението беше прикрепено с кламер за писмото. О’Хара го обърна, проверявайки плика.

— Как беше предадено? Няма марка.

— Един от моите кореспонденти беше в Ямайка. Когато се прибрал от вечеря, било оставено за него на рецепцията на хотела.

О’Хара прочете отново писмото и заявлението и ги остави пред Хауи. После допи кафето си.

— Е? — изрече Хауи.

— Е, какво?

— Какво мислите?

— Ще ви кажа какво не мисля! Не мисля, че смятам да поема отговорност за вашите двеста и петдесет хиляди и не бих я поел на когото и да бяха.

— Ще стигнем и дотам. Какво ще кажете за писмото?

О’Хара сви рамене.

— Хвърлете монета. Фалмаут или наистина е попаднал на нещо, или смята да извърти някой номер и е решил, че ще забърка и мен, или ще ме излъже. Но което и от двете да е, не ми харесва.

Довършвайки закуската си, Хауи внимателно остави ножа и вилицата и с пръст избута чинията на няколко инча от себе си. После се наклони към О’Хара и почти шепнешком произнесе:

— И за какво мислите, че може да става дума?

— Хванахте се въдицата, така ли?

— Достатъчно, за да повлека и вас.

— Показахте ли заявлението на Добс?

— Точно както Фалмаут беше предложил. Обядвахме в самолета ми, летейки над Вашингтон. Добс доста бързо се предаде. Мисля, още преди да сервират салатата.

— Добре, длъжник съм на Тони за това. Както и на вас.

— На ваше място не бих забравил и младата дама.

— Гън ли? Да, тя добре се представи там.

— Имам някакво усещане за тази история, лейтенант. Инстинктите ми направо звънят. От момента, в който получих проклетото писмо.

— Вие сигурно сте във всички списъци за пазаруване по поща в света.

— О, сър. Не ме оценявате добре. Повярвайте, аз съм способен на някои неща. Занимавам се с новини от дванайсетгодишна възраст, когато се хванах да набирам текста на седмичника на дядо ми в щата Мейн.

— Не исках да ви обидя. Но просто познавам тази територия по-добре.

— За бога, та това е приключение. Ако бях двайсет години по-млад и имах два крака под себе си, щях да дойда с вас.

— Казах ви, не желая да бъда отговорен за вашите пари, нито за парите на когото и да било. Освен това не става дума за приключение, а за лудост. Проклетата Игра е една лудост и Играчите са сбирщина шибани побъркани.