Уильям Дил - Хамелеон

„Ваната ти е готова.“

Обърна се и тръгна към банята. Той я последва вътре и я обърна с лице към себе си.

„Има ли нещо? Това не е ли нашата вана?“

Целуна я леко по бузата, погали шията й с връхчетата на пръстите си, после спусна ръцете си по гладката кожа, през раменете, свали презрамките на нощницата и я пусна в краката й, а след това сам съблече ризата си през глава, прекъсвайки целувката само за миг.

Приближи се плътно до нея, така че зърната на гърдите й да се докосват до кожата му. Тя също пристъпи към него, усети го да се възбужда, обхвана го с ръце и много нежно започна да го гали по гърба и да движи тяло под ръцете му, а той се възбуждаше все по-силно и тогава тя леко се отдръпна и започна да го гали по бедрата и стомаха и той си спомни първия път, когато беше дошла при него: облечена в червено-бялото копринено кимоно на майка си; тя влезе в тъмната му стая, запали единствената свещ до леглото му, коленичи до него и му каза със своите удивително поетични ръце колко силно го обича.

После беше затворила клепачите му с връхчетата на пръстите си и бе проследила всяко мускулче по тялото му, докосвайки го като с перце, тананикайки малко фалшиво с разкошния си мек глас, а след това повторно бе минала по тялото му този път с устни и накрая го пое в устата си, без да го докосва повече с ръце. Споменът го възбуди до крайност и той започна със сила да я мачка, хванал я отзад, скъсявайки разстоянието малко по малко, а тя се надигна на пръсти и косата й го обгърна; той подгъна колене и плъзна пениса си по тялото й. Тя се изви леко назад, опирайки клитора си в него и няколко минути те останаха така, леко помръдвайки в такт с ритъма на нейната мелодия и после той подви колене още малко, усети, че прониква в нея, усети как влажните й мускули го обхващат, усети как тя прехвърля първо единия, а после и другия си крак около кръста му. Постави ръка между тях върху стомаха й, напипа източника на нейното наслаждение, почувства го да се втвърдява между пръстите си и продължи да я гали, а мелодията й се превърна във въздишка, която прерасна в лек вик, зародил се в гърлото й. Тя се напрегна, спря да диша за няколко секунди, а после само се отпусна върху него и извика, треперейки. Реакцията му на нейната страст беше толкова всеобхватна, че сякаш всичките му сетива изхвръкнаха от него, и той почувства спазъм, после пак, и отново, и отново, и след това усети, че буквално експлодира, че коленете му се разтреперват, но я притисна близко до себе си, оставайки вътре в нея, качвайки се междувременно по стъпалата, за да влезе във ваната с нея. Горещата вода ги обгърна и тя пак извика и този път реакцията й сякаш му вдъхна нови сили. Той усети как расте вътре в нея, прониквайки дълбоко, а тя започна да се движи нагоре-надолу, плъзгайки тяло по неговото. Усети сладостната вълна отново да я облива, загубила представа за време и пространство, а вълните идваха една след друга, надигайки се все по-високо.

Когато приключиха той се опита да й каже, че трябва да се върне, че се налага да я напусне. Но тя затвори очи, защото знаеше, че сега болката ще бъде още по-силна, че спомените, за разлика отпреди, ще са истина и че този път боговете може и да не й го върнат. Затова затвори очи, а така той не можеше да разговаря с нея. Но тя проговори, казвайки му една фраза, която беше репетирала много пъти заедно със Сами и макар все още да не беше доволна от начина, по който можеше да я изрече, трябваше да го направи сега:

— Обичам те, О’Хара — каза тя със затворени очи и постави пръсти на устните му.

Странна нощ, помисли си О’Хара, даже нещо повече — невероятна нощ.

О’Хара стоеше на палубата на 120-футовата яхта, която се поклащаше на неколкостотин ярда в морето. Облечен беше в джинси, бяла копринена риза и кожено яке, чиято яка беше вдигнал, за да се запази от студения бриз, който духаше откъм брега. Мощният бинокъл, през който изучаваше бреговата линия, му бе даден от първия помощник-капитан — строен, стегнат бивш моряк от военноморските сили, прехвърлил четирийсетте, на име Кармоди.

И докато О’Хара оглеждаше безлюдното крайбрежие на Кейп Код, една двойка излезе между самотните, поръсени тук-там с морска трева дюни, застанали като стражи на брега. Жената, висока и изправена, беше заметнала сако от туид на раменете си и кестенявата й коса се развяваше от силния вятър, който запращаше към тях водни пръски от разбиващия се прибой.

От кръста нагоре мъжът до нея имаше телосложението на борец: издути бицепси, необятни плещи и гръден кош; мускули, преплетени като корабни въжета около шията. Главата му беше плешива като плажа, с изключение на няколкото снопчета бяла коса, пригладени над ушите му. Краката му бяха атрофирани, тънки като клончета и той ходеше с труд, премествайки с клатене единия пред другия, като си помагаше с две яркочервени ски щеки.