Уильям Дил - Хамелеон

Усети, че зад нея, в полумрака на залата на воините, нещо се размърдва. Някакъв мъж пристъпи иззад една от статуите, с поглед пламтящ почти като ахатите, поставени в очните орбити на шогуните. Той се приближи, спря и зачака, неподвижен като статуите, под чиято закрила се намираше. Друг мъж се приближаваше към нея откъм далечната страна на каменната градина. Първият мъж се оттегли в сянката.

Приближаващият се бе много възрастен японец с горда осанка, със снежнобяла изящна брада и изтъняла коса, с кожа, която почти прозираше от възрастта, създавайки впечатлението, че крехките му кост се задържат на едно място благодарение на обвивка от целофан. Беше облечен в традиционно кимоно от тъмносиня коприна, със сандали цори и носеше широкопола плоска сламена шапка, приличаща на плато за храна, а в ръката си държеше чадър, който използваше вместо бастун. Старецът спря пред нея. Беше по-висок, отколкото си го бе представяла и за миг застина, разглеждайки я отвисоко.

— Е, добре, Гън сан, не изглеждате особено опасна.

— Аз? Опасна? — Тя се изсмя. — Преди малко изтичах между статуите като четиригодишно дете, което бяга изплашено в нощта.

Тя знаеше, че японските бизнесмени държат особено на размяната на визитни картички и затова му предложи своята. Кимура я погледна за миг и я скри в полите на кимоното си.

— Съжалявам, но нямам картичка — каза той. Отново я погледна откровено през избледнелите си кафяви очи и продължи: — Вие определено сте по-симпатична от останалите, които дойдоха да търсят Кацуо.

— Повярвайте ми, аз съм Илайза Гън, работя за WCGH в Бостън и съм тук, защото съм приятелка на О’Хара.

— А? Откога познавате О’Хара сан?

Тя захапа ъгълчето на долната си устна.

— Всъщност, не го познавам. Имам предвид лично. Но знам много неща за него. Нося му известие, писмо от Чарлс Гордън Хауи. Той е един от най-уважаваните хора сред журналистите.

— Чувал съм за Хауи. Говори се, че е честен.

— Благодаря ви, че го признавате.

— Това не доказва нищо.

— Ако пожелае да се срещне с мен, аз ще му кажа на кой телефон да позвъни, за да се убеди в автентичността на писмото.

— Не съм казал, че знам къде се намира приятелят ви О’Хара.

— Окей, може би се лъжа. Но ако знаете как да се свържете с него, ще му предадете ли, че е много важно да се видим?

Те тръгнаха по брега на едно от многото езера в парка. Откъм водата се носеше студен вятър, носещ със себе си мъгла, която се увиваше около покритите с мъх камъни на брега.

— Дори ако знаех къде е О’Хара сан, бих бил много предпазлив да повторя каквото и да е било пред него — изрече Кимура. — Когато един слепец води друг, те и двамата са застрашени от падане в реката.

— В такъв случай ще ви кажа, че санкцията е вдигната. Той повече не е в опасност.

Старецът не показа, че е изненадан. След малко отново проговори:

— Шинтоизмът има поговорка: „Човек, застанал между две пропасти, трябва да седне и изчака“. Предприемането на погрешна стъпка в лицето на опасността означава да се предизвика катастрофата.

— Но нали ви казах, вече няма опасност.

— Това се нуждае от солидни доказателства. Онзи, когото наричат Фуьо сан — човекът зима — има сърце на невестулка и език на гарга. По-скоро ще се доверя на кобра.

— Но нали точно за това става дума. Човекът зима е неутрализиран. Сега той е безсилен. Именно мистър Хауи ме изпрати да ви уверя в това.

— Е, това е по-добре.

— Значи най-напред трябва да убедя вас, така ли?

— Тъй като от мен се очаква да изиграя ролята на папагала, ще трябва първо да научите папагала да говори.

Илайза спря и изгледа стареца за няколко секунди.

— Мисля, че ви разбрах — проговори тя. — Но не съм съвсем сигурна. Честно ще ви кажа, че ми е трудно да разгадавам вашите притчи. Не можете ли да ми кажете с прости думи онова, което искате?

Кимура леко се засмя и после кимна:

— Моят внук веднъж ме попита същото. Трудността се състои в това да се интерпретира правилно символизма на нашата реч чрез конкретността на вашата. Правилно ли използвам думата „конкретност“?

— На мен ми звучи добре — каза тя. — Но продължавам да не съм сигурна, че разбирам смисъла на това, което имате предвид.

Кимура спря. Погледът в очите му беше по-топъл, но предпазливостта в него не се беше разсеяла.

— Мъдрецът казва своята истина чрез символи. Слушателят избира начина, по който да го разбере — и отново я погледна. — Моята истина не е задължително да бъде и ваша.