Уильям Дил - Хамелеон

Когато тя излезе от студиото, Тъби я очакваше. Той я последва, клатейки се, докато тя пое с широки крачки по коридора към своя офис.

— Проклятие — започна дебелакът сопнато. — Казах ти пет минути. Съгласих се да ти отпусна цели пет минути. Пет… не шест и отгоре. — Лицето му беше придобило цвета на варен рак. — От сега нататък, когато ти кажа…

Тя рязко спря и Тъби с усилие избегна блъскането в нея.

— Тъби?

— Да?

— Беше ли добре?

— Какво общо има това с…

— Добър ли беше материалът, или не беше?

— Не говорим за това. Исках да подчертая, че аз съм продуцентът на шибаното предаване. И няма да позволя на новоизлюпени таланти да ми се качват на…

— Тъби?

— Какво, за бога?

— Материалът беше ли добър?

— Е, добре, беше. Сама знаеш, че беше добър.

— И благодарение на него емисията се получи, нали?

— Лайза…

— Казвам се Илайза… И-лайза. Чао.

Тя го дари с въздушна целувка и влезе в офиса си, затръшвайки с крак вратата след себе си.

— А-а-а-х, майната му — каза самотно Тъби. После се обърна, тръгна обратно за студиото и извика към вратата й: — Да си продуцент тук е също като да си режисьор на шоу в Бродуей, пълно с глухонеми.

Когато Илайза влезе, телефонът вече звънеше. Остави бележките си на бюрото, пое дълбоко дъх, изгледа телефона и запали цигара.

Е, какво, не мога да избягам, каза си тя.

После вдигна слушалката и отсечено каза:

— Гън на телефона.

— Беше много добре — чу се познатия глас. Гласът на Хауи беше дълбок, тих и успокояващ. Той никога не повишаваше глас и рядко си позволяваше гневни изблици. Не му се налагаше.

— Вижте, мистър Хауи. Наистина съжалявам. Не исках да прозвучи така грубо…

— Мила моя, през целия си живот съм бил новинар. Не съм наследил бизнеса, а го създадох. Лично. И мога да позная, когато един материал е добър. Но искам да добавя, че изпитвам искрено съчувствие към Джони Колдуел. Той беше един добър приятел. И все пак, не се обаждам по този въпрос. Ще ви направя едно предложение, върху което искам да помислите.

Тя се опита да запази спокойствие. Чарлс Гордън Хауи говореше лично с нея.

— Предложение ли?

— Става дума за една задача, която не е съвсем по вашата специалност.

— Искате да кажете, че ме снемате от новините?

— Да.

— За колко време?

— Е, това наистина зависи в най-голяма степен от вас. Свободна ли сте в момента? Ще изпратя кола да ви вземе.

— Вижте, мистър Хауи, занимавам се с репортерски разследвания вече почти три години и си създадох добра репутация. Да напусна предаването сега…

— М-м-м. — Дълбок гърлен звук. Последван от няколко секунди тишина. Усети, че започва да се притеснява.

— Наблюдавах ви съвсем отблизо… Мога ли да ви наричам Лайза?

— Името ми е И-лайза, но всички ме наричат иначе.

— Добре, Илайза. Мисля си, че вие сте може би най-добрата репортерка, която имам. Именно затова искам да обсъдим предложението ми с вас. Разбира се, задачата е свързана и с премия…

— Не става дума за пари — намеси се тя бързо. — Честно казано, парите не са без значение. Става дума просто за това, че хората бързо забравят. След три месеца те няма да знаят коя съм била. Колко време ще отнеме всичко това?

— Не съм сигурен — обясни Хауи. — Какво знаете за Франсис О’Хара.

— Франк О’Хара? Репортерът?

— Същият.

— Хм… ами знам, че беше номиниран за наградата „Пулицър“, но предпочетоха друг. Бил е няколко години в разузнаването, преди да стане репортер. И… написа страхотна серия за ЦРУ във „Вашингтон Поуст“ преди известно време…

— Не е зле — прекъсна я Хауи.

— Не разбрах, че става дума за викторина с награди — обади се тя.

— Рей Поли ме предупреди, че сте дръпната — засмя се Хауи.

— Е, и какво за О’Хара? — попита тя.

— Нека най-напред изясним каква ще е премията. Какво искате?

— Не знам в какво се състои работата.

— Да подходим така… вие няма да се появявате в телевизионно предаване около два месеца. Как мислите, каква следва да е еквивалентната компенсация за два месеца отсъствие от ефира?

— Искам да опитам в Ню Йорк… или Вашингтон.

— И мислите, че сте готова за Ню Йорк… или Вашингтон?

— Знам, че съм готова.

— Поли няма да иска да ви загуби.

— Нали вие ме попитахте, мистър Хауи? Защо, не смятате ли, че съм готова за там?

— Окей, можем да помислим за това.

Илайза преглътна с труд. Ето как просто ставали нещата… работа в Ню Йорк! Но какво трябваше да направи за това?

— Та значи… какво беше това за О’Хара?