Уильям Дил - Хамелеон

— Тя има най-готиния задник в Бостън — каза Тъби с копнеж в гласа.

— Говорех за лицето й, Тъби… Трийсет секунди… приближете малко Джексън… камера едно върху синоптичната карта… добре… Че ти даже не можеш да й видиш задника, тя сяда.

— Ще го видиш много добре, като се изправи — каза Тъби.

Илайза продължаваше да прави корекции в бележките си — промени в предадения контролен текст, който вече беше преписвала два пъти. Усещаше адреналина бясно да се носи в кръвта й. Гласът на асистент-режисьора дрезгаво прозвуча в скритата слушалка зад ухото й:

— Готови трета върху Лайза и искам проверка на микрофона й…

— Здрасти, косата ми е зелена, а очите му са…

— Добре, имаме една минута излизане и след това си ти, Илайза, имаш пет минути преди редакционния. Движим се с две секунди изпреварване… изглеждаш добре… и, окей, камера три… четири, три, две и едно… в ефир си, Илайза… готови с лентата на Илайза…

Тя погледна право в камерата, накланяйки се съвсем леко напред.

— Добър вечер, аз съм Илайза Гън с новина номер едно. В пет и петдесет и осем днес, две минути, преди да излезем в ефир, Джонатан Колдуел — президент и председател на борда на директорите на втората по значение банкова институция в страната, падна или скочи от трийсет и втория етаж на банката, основана от баща му преди шейсет години. В три следобед, три часа преди фаталния му скок, интервюирах Джонатан Колдуел в един гараж в северната част на Бостън, разговаряйки с него за скандала, който доведе банката му пред затваряне и който хвърли срамно петно над една от най-влиятелните фамилии с определена роля както в бизнеса, така и в политиката…

Момичето, което контролираше текста в залата с пулта, се обади:

— Божичко, тя изобщо не следва текста. Това го няма никъде.

Тъби усети някакво безпокойство.

— Бък, обади се на режисьора в студиото да й подаде предупредителен сигнал на четвъртата, третата и втората минута. Ако излезе от лимита, ще загубим редакционния материал и стареца ще ми сдъвче задника.

— Май ще умре от старост, преди да е свършил — каза Бък и заби пръст върху бутона на микрофона за връзка с режисьора в студиото.

— Много смешно — въздъхна Тъби. След това се приближи до контролния пулт и натисна бутона на слушалката на Илайза: — Илайза, съкрати встъплението на две… имаш двайсет секунди преразход още в началото.

И докато наблюдаваха интервюто с Колдуел на контролните монитори, отново се разнесе гласът на Бък:

— Окей, от материала остават още трийсет секунди. Внимавай, Илайза, става напечено… Край на лентата… четири, три, две, едно. По дяволите, записът продължава…

— Прекъсни го — извика Тъби.

— Не мога в този момент, сега точно обяснява за… Почакай малко… хайде започваме: готови, три и… готово…

— По дяволите, майната й — изръмжа Тъби.

— Прехвърлихме с четирийсет секунди! Казах й точно пет минути. Четири за материала и по трийсет секунди за влизане и излизане. Дръпни й шалтера. Махни я оттам.

— Не мога да направя това, тя е точно по средата на финала — възрази помощник-режисьорът.

— Не й вярвам — изрева Тъби.

— Снемаме ли редакционния? — попита помощникът.

Тъби трескаво зачеса главата си.

— Махай шибания редакционен. Не й вярвам!

— Материалът е добър, Тъби.

— Това не ме интересува, даже ако сложи началото на Третата световна война. Дадох й пет минути и виж я… държи се сякаш води студийно предаване от половин час, за бога.

— Вече приключва — съобщи асистент-режисьорът. След това натисна един бутон: — Чък, нямаме време, така че приключвай бързо. Започваме… сега, четири, три, две, едно… включвай трета, микрофона на Чък…

Навън, в студиото, Чък се усмихна с обичайната си уверена усмивка:

— Това бяха новините — съобщи той, — аз съм Чарлс Грейвс, ще се видим отново в единайсет часа.

Асистент-режисьорът щракна едновременно цяла редица превключватели на пулта и се отпусна в креслото си.

— Какъв живот! — въздъхна той в микрофона.

— По дяволите! — не спираше да ръмжи Тъби Слокъм. — Казах й пет минути. Да си чувал режисьорът в студиото да й е отпускал още цяла минута, а след това и трийсет секунди отгоре? А тя си говори. Минута и двайсет и две секунди в повече. Майната й! — И той излезе бесен от залата с пулта.

Илайза си събра нещата и намигна на Грейвс.

— Готино — каза тя.

Грейвс се усмихна. Той беше новинар от дванайсет години и без проблем разпознаваше репортерските находки.